Учебната година във Финландия е подобна на нашата. Започва през август и завършва в края на май.

През есенното полугодие има три четири дни есенна ваканция и две седмици Рождествена.

През пролетта има една седмица февруарска ваканция и една Великденска.

Учебната седмица е петдневна. Занятията започват в 8 или9 часа сутринта и продължават до обяд.Урокът трае 45 минути, след което се провежда 15-минутна почивка.

Но има и разлики с нашето образование.

Изпитите се заменят средните оценки по предметите. Те са основа за прием в колеж или лицей – втора степен на образование, след която можеш да отидеш на работа или да постъпиш в университет.

Японците са работохолици. Уроците започват в 8:30 и продължават до вечерта.

Повечето от децата посещават и допълнителни учебни заведения, където повишават знанията си по различни предмети.

При шестдневна учебна седмица се смята за нормално децата да се занимават допълнително и в неделя. Всеки ученик трябва да знае уроците си, така че да получи 100 точки.

Оценките тук са много важни. Те са необходими при постъпване на добър университет, а това е необходимо, за получаване на по-добра работа по-късно.

В Япония се смята, че просто да посещавате училище и да си пишеш домашните работи не гарантира успешното преминаване на изпитите.

Изпитите започват от средното училище и се провеждат не само в края на всяка учебна година, но и в средата на първия и втория триместър.

Получава се так, че сутрин детето отива на училище, от там на някакъв кръжок, а след това в дзюку (училище по майсторство).  Тук всеки ден след училище са ангажирани ученици от 3 до 18 години. Специално наети учители добавят ново към знанията, така че ученикът да блесне на изпита.

Децата се връщат в домовете си късно вечер и имат време само да си напишат домашните преди да заспят.

Във всички американски училища е въведен необичаен предмет, който се нарича „Научно изобретение“. Неговата цел е да отключи потенциала на младите учени.

След теоретичния курс, на всички ученици се дава една задача, да изобретят нещо ново.

За изпълнението ѝ на учениците се дава цяла година.

След завършване на курса учениците представят своите изобретения пред всички.
Класът обсъжда актуалността на проектите и поставя оценки.

Разхождаха се безмълвно. Дървета, храсти и тревички бяха окъпани в слънчева светлина.

Симеон бе вперил поглед към близкия връх на планината, който ясно се очертаваше със своята зеленина в небесата. Станка заничаше между малките тревички, търсейки цветя и гъби.

– Как можеш да накараш хората, – наруши тишината Симеон, – да вземат решение, основавайки се на собствената си логика? Та те постоянно са бомбардирани с информация от телевизията, вестниците, радиото и интернет.

– Виж, колко интересно се получава, – засмя се Станка. – Постоянно гледаме реклами, които се стараят да ни накарат да купуваме. Когато ги гледаме за не знам кой си пореден път, не започваме да им вярваме, но нещо ни кара въпреки всичко да им се подчиняваме.

– Рекламата създава образи, – каза Симеон.- Виждаш на екрана как един човек носи нещо, което го прави много щастлив. И когато видиш това „нещо“ на витрината в магазина, у теб възниква образа на щастливия човек.

– И понеже си потиснат от градския начин на живот, – продължи мисълта му Станка, – пожелаваш да се почувстваш щастлив, като оня човек от рекламата.

– Ти знаеш, че този предмет, не прави човека щастлив, – продължи разсъжденията си Симеон, – но емоцията, която се е създала у теб след като си гледал рекламата, надделява над здравия разум.

– Но това са само чувства, – поклати недоволно глава Станка.

– Разума ти крещи: „Недей го прави!“ Но не ти предоставя алтернатива….

– Точно така, – съгласи се Станка. – Ние купуваме рекламираната стока, подмамени от емоцията, като си мислим, че това ще ни направи щастливи.

– Наистина, – намръщи се Симеон. – Някои реклами са красиви, но целта им е една и съща.

– Като бонбон в красива опаковка, който разваля зъбите, – допълни Станка.

– Какво излиза накрая? – попита Симеон. – Телевизията е основен източник, който насочва ума на на човека към поддържане на материалния свят. Но кой кара това да се случва?

– Този образ се поддържа от хората. За тях той е ценен. И всеки, който се различава по мислене от тях, бива преследван и обявен за предател.

– Не можеш да накараш хората да повярват в нещо друго, – махна с ръка Симеон. – дори да е логично, разумно и полезно.

– Това е така, защото хората са с притъпени сетива. Обременени с пристрастявания към какво ли не, – констатира Станка.

– Те вярват най-вече на чувствата си, – заключи Симеон.

Колкото и да говореха, и двамата разбираха, че трудно биха променили нещата. На заслепен човек, много трудно можеш да му покажеш и докажеш истината.

Тоскани бил изключително импулсивен и избухлив. Невярно взета нота го довеждала до ярост.
Когато се разсърдел на репетиция, великият маестро обикновено чупел всички предмети, които му били под ръка.

Веднъж, когато много се ядосал, хвърлил на земята скъпия си часовник и го стъпкал с петата си…

След този инцидент музикантите от оркестъра, които обичали своя луд диригент, решили да му подарят два пъти по-скъп часовник.

Тоскани с благодарност приел подаръка и скоро след това използвал часовника „по предназначение“.