Дизайнери дали втори живот на отписани кедрови трупи, превръщайки ги фигури напомнящи призми от кристали.
Авторите предлагат тази колекция от асиметрични предмети като украса в дома или градината.
В тази колекция няма нито един повтарящ се модел. Всички „скъпоценни камъни“ са правени на ръка, допълнени от различни текстури и са идеален пример за функционално изкуство.
Съхраняваните уникални дървени фигури, някогашни трупи, с подчертаните си предимства и недостатъци, заради които са били и бракувани, са един вид намек за историята в Евангелието за крайъгълният камък, който бил отхвърлен, а след това станал глава на ъгъла.
Тези уникални материали с черен гранит, месинг, мрамор и стомана, контрастно добавят необичаен елемент подходящ за комплекти креативни дизайнерски пейки.

Можем да кажем, че иранецът Аму Хаджи води необичаен живот. 80-годишният мъж през целия си съзнателен живот се е скитал в южната част на Иран и не се мил вече 60 години. От всякакъв вид водни процедури се е отказал съзнателно, обяснявайки, че ако се умие ще се разболее.
Но това не е всичко, което можеш да видиш в удивителния живот на Хаджи. Неговата любима храна е изгнили трупове на бодливи свинчета. Бродягата пуши от самоделна тръба, която пълни не с тютюн, а с екстременти на животни.
Ние, които сме свикнали с предимствата на цивилизацията, трудно можем да разберем, как Аму се чувства доволен и щастлив в живота си.
Той твърди, че неговото щастие се заключава в това, че е освободен от привързаността към предметите.

Седят двама млади и си говорят:
– Всички мебели и предмети за бита ще делим по-равно, без никакви скандали, – казва младежът. – Съгласна ли си?
– Разбира се, – усмихва се девойката.
– Нека да се разберем още сега, да запазим нормални човешки отношения, – продължи младият мъж. – И ако се срещнем, да се поздравяваме ……
– Непременно! – съгласи се веднага момичето.
– А по време на развода ще се държим коректно, без никакви атаки и упреци. Съгласна ли си?
– Съгласна.
Младежа въздъхна и прокара пръсти в буйните си коси:
– Това е чудесно. Остана да решим, кога ще се оженим …..

Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Перуанският актьор и природозащитник Ричард Торес се „оженил“ за дърво от Аржентина.
По време на церемонията женихът бил облечен с костюм, а на главата имал синя шапка. Той връчил на своята избраница букет цветя и я целунал. Свидетели на сключения необичаен съюз били приятелите и роднините на младоженеца.
Новоизпеченият съпруг заявил, че церемонията има символичен характер. С тази церемония той искал да привлече вниманието на хората към въпросите за защита на околната среда. Според него, сега природата се нуждае от вниманието и грижите на хората.
В бъдеще, Торес планира да извършва подобни действия в цяла Латинска Америка. Преди това той е организирал няколко дейности за опазване на природата у дома в Перу.
Примерът на Ричард Торес да се ожени за дърво, не е единствен по рода си. Разбира се подобни бракове са незаконни, но жители на различни страни организират странни церемонии, на които се женят за свои питомци и любими предмети.