Живял някога един сеньор и веднъж той решил да попътешества из Европа. Когато пристигнал на летището в Обединеното кралство на летището купил пътеводител за замъците и тяхното разположение на островите. Там били посочени възможните дни и часове за посещение, някой от тях били доста ограничени. На една от страниците мъжът забелязал специално предложение „Екскурзията на твоя живот“.
На снимка се виждал замък, който с нищо особено не се отличавал от другите, но мъжът пожела да посети именно него. В пътеводителят се казвало, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се взимало предплата, но се изисквало да бъдат договорени предварително деня и часа на посещението.
Заинтригуван от необичайното предложение, човекът още същата вечер позвънил в хотела и се договорил за всичко.
Всичко в света се развива по определени закони.
На вратата го посрещнал приветливо човек с карирана пола.
– Другите влязоха ли вече?
– Другите ли? Посещенията на замъка са индивидуални и услугите на екскурзовод тук не предлагаме.
Без да споменава нещо за работно време, той запознал сеньора със историята на замъка и особено наблегнал на всички по забележителни места и вещи в него, като картини на стените, доспехите, военните оръжия, катакомбите и стаята за мъчения в подземния затвор. Когато приключил му връчил една лъжичка.
– Това пък за какво е? – попитал посетителят.
– Ние не взимаме входна такса. А стойността на екскурзията оценяваме така. На всеки посетител даваме лъжичка запълнена догоре с пясък. В нея се събират точно 100 грама. След завършване на обиколката ние премерваме останалия пясък в нея и искаме по един паунд за всеки разпилян грам.
– А ако аз не разсипя нито един грам?
– Тогава вашето посещение в замъка ще бъде безплатно.
Посетителя се учудил, но това условие го развеселило. Гостоприемният домакин напълнил лъжичката с пясък и мъжът започнал пътешествието си. Уверен в устойчивостта на ръцете си той бавно изкачил стълбите, без да откъсва поглед от лъжичката. На горния етаж близо да залата на броните, той решил да не влиза там, защото вятърът можел да отвее част от пясъка му и за това предпочел да слезе надолу. Минаваш покрай залата с военните оръжия, стоящи под стълбите, той осъзнал, че за да ги види по-отблизо трябва да прескочи парапета. Но това би било опасно, защото съдържанието на лъжичката ще се разсипе. Така той се ограничил с оглед на стаята отдалече. По същата причина не слязъл и в подземния затвор, защото там трябвало да се спусне по стръмно стълбище. Много доволен той стигнал до началото на своето пътешествие, където го чакал домакина с везни в ръце. Пясъкът от лъжичката бил изсипан на везната.
– Невероятно, вие сте загубили само половин грам. – Поздравявам ви, вашата визита в замъка се оказа безплатна.
– Благодаря.
– А хареса ли ви обиколката? – попитал домакинът.
Туристът след малко колебание решил да бъде откровен
– Не много. Аз през цялото време си мислих за пясъка в лъжичката и не се оглеждах много в страни.
– Какъв ужас! Добре, за вас ще направя изключение. Аз отново ще напълня лъжичката ви, защото са такива правилата, но забравете за пясъка. След двадесет минути  идва следващия посетител. Трябва да се върнете преди да е дошъл.
Без да губи време, сеньорът взел лъжичката и побягнал към залата с оръжията, хвърлил бърз поглед към експонатите, през глава се спуснал надолу по стълбата към подземния затвор. Там той не се задържал нито минута, защото времето вървяло. Летял по стълбите сякаш бил с криле и накланяйки се разсипал остатъка от пясъка в лъжичката. Погледнал часовника си и осъзнал, че са изминали едва единадесет минути. Не останало време да види пушките. Бягайки към изхода той предал празната лъжичка на домакина.
– Не е останал грам пясък, но не се притеснявайте, ние сме се договорили. А как беше сега? Доволен ли сте от екскурзията?
Посетителят не знаел какво да каже.
– Всъщност, не, – отговорил накрая той. – През цялото време си мислех, че закъснявам и разсипах целия пясък, но честно казано не получих никакво удовлетворение.
Домакинът запалил лулата си и казал:
– Има хора, които минават през замъка на живота си, опитвайки се да не плащат нищо и не могат да се насладят да пътешествието си. Има и други, които са винаги забързани, губят всичко и също не получават удоволствие от живота. Много малко хора разбират наука на живота. Те откриват всяко нещо и се наслаждават на всеки момент. Знаят, че за всичко се плаща, но разбират, че живота си струва да го изживеят такъв.

През 2010г. в Копенхаген се състоя среща на високо равнище, посветена на проблемите при използването на енергията. Беше направено предложение за намаляване на вредните емисии. Но във време, когато консумацията на енергия расте, намаляването на въглеродните емисии поставя страните пред невероятно изпитание. Освен чрез някой абсолютно нов източник на енергия, подобно намаляване може да бъде постигнато само чрез значително ограничение в потреблението на природни горива. ходенето на работа с велосипед и рециклирането на отпадъците ще се окажат съвсем недостатъчни в тази надпревара.

Инициативата от Копенхаген се срина, защото беше политически неизпълнима. Нито един от лидерите на развития индустриален свят не биха могли да убедят народа си да се съгласи доброволно на значително понижаване на стандарта на живота, до които би довело ограничаването на употреба на природни горива. Съвсем нормално е за хората да бъдат неостъпчиви, особено когато сравняват сигурността с вероятността.

Сигурността гласи, че животът им ще понесе невероятни ограничения заради подобно намаляване на потреблението на горива, което ще доведе до широкомащабна икономическа дислокация.

Настъпват климатични промени с не по-малко унищожителни резултати. Много е възможно резултатите от тези изменения да е гибел за планетата..

Жителка на американския град Фармингтон е изпратила обява във вестник, в която молела приятеля си да се ожени за нея.

Момичето казало, че любимия й бил направил предложение, но тогава тя отказала, а сега решила да поправи грешката си.

Така тя се обърнала към местния вестник, където поместили нейното сватбено предложение.

Приятелят й бил много изненадан, но веднага дал съгласието си.

Жител на Девон направил предложение на любимата си с помощта на графити.
Тридесет и седем годишният Стюард Бари създал ярък образ от графити с въпрос: „Ще се ожениш ли за мен“? Това му отнело седем часа. За да нанесе графитите на стената Бари използвал червена, сива, черна и бяла боя.
Целта му била да изненада и зарадва приятелката си. Той искал по необичаен и неповторим начин да й направи предложение за женитба.
Тридесет и три годишната Люси Резенфорд била поразена, когато видяла рисунката. Тя приела предложението и даже написала отговор до самите графити.
Това е доста романтично и красиво нали?