Това е една дълга икономическа история.
Изтекъл е крайния срок, когато страната е трябвало да изплати дълговете си пред няколко хедж фондове в САЩ, в противен случай ще се повтори недостига на финансии от 2001 г.
Аржентина е обявила, че не може да плати дълговете си от 93 милиарда долара и е предложи на своите кредитори за размяна облигации, които в момента струват стотинки, спрямо новите, но с отстъпка. Идеята е Аржентина чрез тях да плати по-малко, но все пак да плати.
Съгласили са се почти всички кредитори, включително и американските. Но няколко американски хедж фондове са се отказали и сега на тях дълговете трябва да им се изплатят в пълен размер.
Съдебните дела са се водили няколко години, но съдът е взел страната на хедж фондовете.
Преговорите на аржентинския министър на икономиката с хедж фондовете са завършили неуспешно. Днес те продължават.

През 1931 г. в китайската провинция Синцзян избухнал бунт сред тюркско-мюсюлманското население.

В правителствените войски били мобилизирани руски емигранти, като семейство Уайт, които са живели в Синцзян от времето на Гражданската война в Русия, както и тези, които избягали поради глада и колективизацията в Съветския съюз.

Две години по-късно генерал-губернатор на провинцията Шен Шицай бил в състояние да води преговори със Съветския съюз за помощ при потушаване на въстанието.

В Китай бил прехвърлен 13-ти Алма-Атински полк, войниците на който били облечени в белогвардейска униформа.

Освен това, Съветския съюз финансирал вече сражаващите части, съставени предимно от емигранти. По този начин, „червени“ и „бели“, участвали в конфликта от едната и съща страна.

Подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. е било като подарък на руската дипломация към император Александър IІ. Той се е възкачил на престола на 3 март през 1855 г., а през 1861 г., на същата дата е подписл декрета за отмяна на крепостното право.
Преговорите по сключването на договора започнали на 13 февруари в Главната квартира на руската армия в Одрин. От 12 февруари се водели в Сан Стефано.
Русия била представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждали два пъти дневно, като всеки пункт, по който се постигало договаряне, бил потвърждаван с подписите на двете страни. За основа на преговорите послужил проекта, разработен от Н. Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II. Преговорите протичали бавно и в определени моменти руските пълномощници прибягвали до оказване на допълнителен натиск върху турските представители.
Решили да приключат с подписването на договора на 3 март.
Представителите на руското командване започнали подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части се строили с пълно бойно снаряжение.
На войниците раздали по 100 патрона и всички очаквали да се обяви краят на войната или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускали и отново строявали.
От Цариград със специален вагон пристигнал и адютантът на султана.
Напрежението нараствало и след дълги часове на очакване, едва около 17,00 ч сред официалните лица настъпило раздвижване.
Изведнъж сред тълпата събрана отвън, се разнесла вестта за подписания мирен договор.