Гъвкавият порест материал на базата на титана може да помогне да се излекуват тежки травми. Немски учени са създали материал, който буквално се сраства с костите.

Новият вид имплантант представлява титанова пяна, която по структура прилича на човешките кости. Тя не само снижава натоварването на естествените тъкани, но и допринася за по-трайното слепване на костите.

Колкото по-голямо натоварване изпитва костта, толкова по-силна става тя. Тези части от човешкия скелет, които изпитват по-малко напрежение имат по-малка плътност на костната тъкан. Натоварването също стимулира растежа на костите. Именно този ефект се планира да се използва за свързване на порест имлантант с костите.

Сред всички налични медицински материали най-голямо значение за изискванията на костен имплантант има титановата сплав Ti6Al4V. Тя е много стабилна, устойчива и се понася добре. За съжаление, при високи температури, титана реагира с кислород, азот и въглерод, което значително стеснява обхвата на наличните производствени процеси. За това е много трудно масовото производство на сложноструктурирания титанов имплантант.

Използваните имплантанти днес се свързват с костите механично чрез различни приспособления. Поради факта, че титана е много по-яг от коста, имплантантите рано или късно ще излязат от строя, а това ще доведе до по-чести, опасни и травмиращи операции при замяната им. Освен това, те не позволяват големи натоварвания, тъй като костната здравина е ограничена до най-слабото звено, т.е. място на закрепване на имплантанта към костната тъкан.

Титанов пяна се произвежда с помощта на праховата металургия, която се използва, например, за производството на керамични филтри. На полиуретана откритите порите се  заливат с наситен разтвор, състоящ се от средни и малки прашинки титан. Праха се прилепва към „клетъчните“ структури и след изпарение на полиуретан остава титанова „гъба“.

Механичните свойства на титановата пяна са много близки до човешката кост. На първо място е баланса между силата и минималната твърдост. Уникалните характеристики на порести имплантант би позволила използването му в сложни случаи, когато костите претърпяват многопосочно натоварване. При това коста може да се подложи на нарастващо натоварване, което няма да я повреди, а обратно ще укрепи още по-добре увредения участък.

Учени са разработили самопочистващи се слънчеви панели, за да разрешат проблема с праха, който подтиска развитието на слънчевата енергетика.
Омръзнало ли ви е да чистите прах? А я си представете площ колкото футболно игрище покрита  с подобна субстанция. Това е голям проблем особено за слънчевите електростанции.
Учените от Американското химично общество предлагат изход от това положение, чрез самопочистващи слънчеви батерии, основани на технология, разработена за космически полети.
Основата на тази технология е тънак, прозрачен, електрочувствителен слой, който се нанася на стъклото или пластмасовото покритие, което е върху слънчевия панел.
Ако концентрацията на праха достигне критичната точка, специален датчик активизира тънкия слой, който с помощта на електрически заряд отблъсква праха. Образува се „вълна“ от прах, която изтласква замърсените частици към края на панела и ги изхвърля на земята.
За две минути се отделя около 90% от праха, За да работи системата не е нужно много енергия.
Тази технология от начало е била разработена от NASA  за полетите на Луната и Марс, които са известни със сухата си среда и напластения прах по повърхността.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.

Какво се случва с книгата, когато мисията й да научи, да разкаже и посъветва е вече изпълнена? В най-добрия случай събира праха на рафта или в куфар на тавана. За по лошите случаи няма да говорим.
Известно е, че хора със сръчни ръце и неспокойна фантазия използват старата литература, която е малко вероятно да бъде полезна на бъдещото поколение, за творчество. Това е още един от начините да се превърне книгата в арт – обект без да се използват нож и ножица.
Преди 10 години съпрузите Вероника и Исак видели на изложба на съвременното изкуство необичайни скулптори, за изработката на които се използвали ненужни списания, брошури и сборници. Видяното им се сторило толкова красиво, че двойката решила да украси дома си с нещо подобно. Така започнала творческата им кариера.
За разлика от другите „книжни скулптори“ Исак не изрязвал своите творения в книгата.. Той просто сгъвал листовете по определен начин, както когато правим оригами. Превръщането на старата книга в оригама е доста сложен и неуловим процес, но резултата е зашеметяващ. Получената „скулптора“ изглежда, сякаш буквално е враснала в самата книга.

Съставна част от разслабващият масаж е масажа на главата. За болшинството от хора, това е доста приятна процедура. Този вид масаж не само довежда до разслабване и доставяне на удоволствие, но е и много полезен. В резултат от тази процедура се получава интензивно кръвообръщение. Тя спомага за укрепване, заздравяване и растеж на косата.
В другите части на тялото кръвообръщението се подобрява чрез физически упражнения, но това за главата става само с масаж.
Масажа на главата е идеален инструмент за премахване на умората и значително подобряване на настроението и самочувствието. Той снема напрежението, регулира мастните жлези, стимулира растежа на косата и подобрява състоянието й.
Тази процедура трябва да се прави периодически. От него се нуждае всеки човек.
Под действието на масажа на главата, кожата се очиства от роговите образования по епидермиса й, а заедно с тях праха и микробите. Подобряват се и отделителните функции на потните и мастните жлези.