В Непал тази година се е провел 12-я годишен фестивал на слоновете.

Празникът се провежда между 26 и 30 декември и се състои от няколко етапа. Сред тях са футбол, надбягвания и конкурс за красота на слонове. В състезание са участвали 127 слона.

Организаторите на мероприятието карат слоновете да играят футбол, да показват различни трикове, а също и да се надпреварата при бягане.

Конкурса за красота се провежда на няколко кръга. В първият етап съдиите избират пет гиганта, които продължават да се борят за титлата най-красив слон.
Фестивалът на слоновете е традиционно мероприятие за Непал. То се организира от представители на месната асоциация на хотелите.

Целта на събитието е, развиване на туризма в района, както и повишаване на информираността на туристите за защита на дивата природа.

За да се забавлявате в навечерието на Нова година, разбира се, трябва да го се подготвите предварително.

Най-важното е първо да решите къде ще празнувате Нова година у дома в семейството или в шумна компания с приятели, от това зависи и как ще се подготвите.

Подгответе малки сюрпризи подаръци. Ако провеждате конкурс, трябва от рано да помислите за наградите. Направете маски на различни животни или горои и накарайте празнуващите да се маскират с тях. За децата може да устроите куклено претавление.

Връчете грамоти, като предварително помислите за какво може да бъде награден всеки от присъстващите. Нещо, което са успели да направят или са се преборили през изминалата година. Фразите в грамотата могат да звучат шеговито, но същевременно и сериозно.

Например дъщеря ви е на три години но е научила стихотворение от Иван Вазов. Поздравете я и ѝ връчете грамота“За успешно запознаване и сдружаване с творчеството на Иван Вазов“.

Направете си шапка с предсказания. В шапка поставете лисичета с изрази като: Ще направиш велико откритие. Ще намериш съкровище. През Новата година ще получиш много радостни новини. Ще пътешествате. Ще имате успех на работата си. Ще се сбъдне една от мечтите ви. Ще започнете да спортувате, ако вече не го правите……

Някои записват стихове от Библията или изречения от художествени произведения. Можете да си съставите и обща новогодишна история, като един започне, а всеки от останалите прибавя по едно изречение към нея.

Прегледайте обичайното меню на празничната трапеза. Откажете се от традиционното пируване и гледане на телевизия. Може да приготвите само леки сандвичи, но трябва да бъдат в голямо количество. Не се отказвайте и от топлите ястия, но не превръщайте празничната вечеря в „празник на стомаха“.

Нека на масата да има повече плодове, зеленчуци и сокове. Бъдете изобретателни в украсяването на масата и чиниите. Приятно е да създаваш празнично усещане в околните.

Не забравяйте фойерверките, това много би зарадвало децата, но не по-малко и възрастните.
Нека веселото настроение и щастие да обхване всички присъстващи и на този празник.

Обикновено работата в театъра е доста напрегната, но и много интересна.

Една група от артисти гастролирали из близките населени места. Това доста често се случвало особено по празниците.

Веднъж групата имала детско представление. Артистите щели да изиграят приказка, в която принцесата трябвало да изяде отровена, от една магьосница, ябълка.

И ето артистката излязла на сцената с ябълката. Любувала ѝ се, а децата, които били на два метра от нея се развикали:

– Не я яж! Не я яж!

Изведнъж скочило едно момченце, цялото обляно в сълзи и започнало да крещи:
– Хвърли я! Хвърли я в ада!

Всички присъстващи възрастни били докоснати от този вик на детето …..

Това е необикновен празник. На този ден празнуваме как Бог стана Човек и се откри на хората. За нас това е непостижима тайна.

Този, Който според древните традиции не назовавали направо, а само свещеникът имал право един път в годината да назове името Му влизайки в Светая  светих в Ерусалимски храм, стана Човек и се откри на хората.

Това никога не се е случвало, нито в една религия, нито в някоя култура. Това е изключително събитие, което е станало централен момент в цялата човешка история.

Но защо? Какво се е изменило с идването на Христос? Какво е толкова важно се е случило, след като Бог е станал Човек?

Факт е, че връзката между Бога и човека се е променила. Бог е станал очевидно близък и явен на света. Той може да бъде докоснат, а това съвършено променя всичките представи на човек за Бога и за отношенията му с Него.

Лежащият в яслите, кротък и беззащитен Младенец, в своето смирение и любов се оказва по-силен от многохилядната история на човешкото зло и нечестие, болки и незгоди, триковете на дявола, безмерния страх от смъртта и празнотата.

Колко щастливи сме ние християните, че имаме такъв Бог.

Всички от редколегията се бяха изнесли, всеки се бе настроил за настъпващия празник. Само една от служителките бе останала да оформи някои неща.

В редакцията звънна телефона. Снежана вдигна слушалката.

– Здравейте, – тихо каза женски глас. – Каже ми моля, защо в света има толкова малко любов?

Снежана замълча. Какво може да се отговори на такъв въпрос? Единственото, което и мина през главата бе пълна глупост.

– В какъв смисъл? – попита Снежана.

– Във всякакъв, – гласът на жената прозвуча силно и уверено. – Нима не ви се е искало да бъдете повече обичана или по-добре да ви разбират? Не ви ли се струва, че в света има прекалено много зло, а любовта не е достатъчна за всички.

„Тази жена сигурно е наскърбена, изоставена или болна, – помисли си Снежана. – В редакцията звънят всякакви хора. Някои от тях са и напълно невменяеми“.

– Извинете, – опита се да каже дружелюбно Снежана, – а вие коя сте?

– Аз съм Ирина.

Това не даваше никаква информация на Снежана, но Ирина заговори отново:

– Не ви ли притеснява, че светът е облян със зло?

– Да и то много, – съвсем искрено отговори Снежана.

– А какво трябва да се направи, за да се отървем от това зло? – попита Ирина.

– Трудно е да се отървем от злото, – каза Снежана. – Основното нещо, което можем да направим е да се опитаме, до колкото е възможно, да се обичаме един друг.

– Това е, – тържествуващо извика жената по телефона. – Но любовта не стига, какво да правим тогава?

– Обърнете се към Бога, – каза Снежана. – Бог е любов и Той дарява любов на хората. Вярвате ли в Бога?

– Вярвам, – каза жената приглушено.- Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Празник е и наистина ще отида на църква.

– Но не само…..

– Да, ще помагам с каквото мога на хората, – прекъсна я жената. – Ще им показвам любов, независимо от това, дали те ми засвидетелствуват такава.

Разговорът отдавна беше свършил, но Снежана още дълго стоя и мисли за жената, която ѝ се бе обадила по телефона.