Когато сърцата ни са всецяло предадени на Божията воля, ние се радваме, че Той ни използва така, както Му е угодно. Нашите планове и желания започват и съответстват на Неговите замисли, затова му позволяваме да ни води, където иска.
Нашето усещане за радост, удовлетворение и пълнота в живота нараства независимо от обстоятелствата, ако ние изцяло се предадем на Божията воля.
Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с радост. Християнството има за цел да улесни, а не да съсипва живота на хората. Служението на Христос бе служение на радост. Библията ни учи, че християнинът има неотменимо право на мир и радост на лицето си.
„Много по-мощно би било свидетелството на християнина в света, – пише Еми Кармайкъл, – ако той изглеждаше малко по-щастлив“.
Истинският вярващ може да се познае по радостното лице.
Могат ли околните да видят чрез тебе Христовата радост?

Стаматов я слушаше внимателно и я наблюдаваше с интерес. Беше много по-възрастен от нея и бе видял много неща през живота си.

– Защо майка ви се е омъжила за мъж, който изобщо не е искал да си стои в къщи, а да пътешества по света? – попита я Стаматов.

– Тя не е знаела това, когато се е оженила за него, – защити Елена майка си. – Изглеждаше като мъж, който би се справил със всичко, коео би му се изпречило. Оцелявал е в джунглата само с едно джобно ножче. Това, което не можеше да преживее е заседналия живот в семейството си. Всеки ден да работи от девет до пет, за него беше ад. Опитал се да бъде добър съпруг, когато преуспял в кариерата си. Дори се преместили в столицата, но майка ми издържала, докато забременяла. Когато мама била бременна в осмия месец, баща ми получил задача и заминал. Тя си събрала багажа и си тръгнала. След това той много често идваше при нас и беше много хубаво.

– А сестра ти Елеонора?

– Ние бяхме близначки. но бяхме различни емоционално. Елеонора я нападна куче. През какво ли не мина и това я направи плашлива.

– Интересно, – не се стърпя Стаматов, – били сте различни, а обличахте ли се еднакво?

– Майка опитваше, но баща ми беше против. Той смяташе, че всеки човек е индивидуален и трябва да му се зачита това право.

Елена погледна към градината и дълго мълча. Стаматов не посмя да наруши настъпилата тишина. Изведнъж Елена трепна, усмихна се и каза:

– Той ме научи на много неща. Ловяхме заедно риба и ходехме на лов. Разказваше ми за звездите, за дивите растения, истории за далечните места, където е бил.

– А учеше ли сестра ти?

– Опитваше се, но тя не откликваше. За нея историите му й напомняха, че утре, когато се събуди, той може да е отишъл нанякъде.

– Явно ти си била негова любимка.

– Да. Той беше доминираща личност, дори когато го нямаше в къщи. Майка ми се опитваше да се справя с нещата, но не успяваше.

– Навярно Елеонора е негодувала срещу отсъствията на баща ти?

– Мисля, че го мразеше, заради състоянието на майка ми, а и той като изчезнеше, нямахме много пари.

– Баща ти малко ли изкарваше?

– Не знам, но ни изпращаше малко, а когато се върнеше ни носеше големи подаръци.

– А майка ви работеше ли?

– За малко време. Първо беше келнерка, после в една пералня, но след това започна да пие и нищо вече не я интересуваше.

– А защо баща ти се е оженил за нея?

– Тя беше много красива. Отвън изглеждаше като екзотична принцеса, но от вътре ….. нищо особено. Тя искаше мъж, който да ѝ осигури къща и всяка вечер да се прибира в дома си в пет и половина.

– И Елеонора ли искаше същото?

– Абсолютно. Тя си намери такъв съпруг, който ѝ даде всичко това.

Елена не беше млада, може би към четиридесетте, а Стаматов скоро щеше да навърши шейсет. Тази вечер ги събра една маса пред чаша бира. Те бяха напълно различни хора, имаха напълно различни интереси, но имаше нещо, което ги обединяваше и това беше самотата.

Всеки от нас е запознат с пирамидите и гробниците на фараоните в Египет.
Въпреки това, много интересни открития в историята на археологията остават загадка за нас.
Някои археологически находки рядко се споменават в книгите, въпреки че те имат значима стойност за учените и науката като цяло.
Крепоста Саксайуаман се намира в границите на Куско, Перу – в бившата столица на инките.
Гигантските каменни блокове са сложени толкова нагъсто, че дори стотици години след тяхното строителство не може да се плъзне между тях лист хартия.
Много съвременни учени отричат ​​крепостното предназначение на тази цитадела.
На тази територия имали право да идват само инки. Цитаделата е смятан за дом на Слънцето, място за оръжия и войната. Начело на йерархичната стълба можел да бъде само законнорождения инка с кралска кръв.

Хулио Иглесиас в началото на 60-те години, когато е бил студент по право в Мадрид, за кратко време е играл футбол, на поста вратар за една от младежките формации на Реал Мадрид
Неговата футболна кариера била прекратена, когато бил на 20 години. Причината била автомобилна катастрофа, заради която лежал в болница три години.
Той бил парализиран и движел свободно само ръцете си. Лекуващите го лекари, изказали мнение, че той никога вече няма да ходи отново, но макар и бавно, той започнал да се възстановява. Като рехабилитация, и за да се развие и увеличи сръчността на ръцете си, започнал да свири на китара. След като възстановил здравето си, възобновил академичното си образование, а по-късно е заминал за Англия, където започва да изучава английски език, първо в Рамсгейт, а по-късно в езикова гимназия в Кеймбридж.
Хулио Иглесиас е правел непрекъснато турнета и записи, за да стигне неговата музика навсякъде по света.

„Бог е любов“ – това не е просто красива фраза, а основата на живота. Много често нашето възмущение към църквата се дължи изключително или предимно на нас. Ние сме нетолерантни, немилостиви, завистлив, триумфираме над другите, горди сме, безчинстваме, търси своя полза и победата на своята гледна точка, досадно ни е, във всичко и във всеки виждаме зло, радваме се на неправдата, тъгуваме за истината, на нищо не вярвам, на нищо не се надявам и нищо не понасяме. Ние не обичаме. Ето защо, виждаме всичко в различна светлина.
Ние прощаваме на себе си, когато грешим и се надяваме да се коригира, но рядко оставяме това право на други хора. През цялото време, обвиняваме много хора, че са недостойни. Но сам Господ поставя всичко на мястото си.
Същото разминаване се разкрива и тогава, когато ние питаме: Защо трябва да отида в храма? В крайна сметка, въпросът звучи така, сякаш става дума за спортния клуб, университет или партия. Всичко това изглежда външно за отделния човек, неща които могат да бъдат полезни или безполезени в живота му.
С какво може да се сравни Църквата освен с болница? В клуба можем да отида или да не отида, но да отидеш на лекар, когато нещо те боли е невъзможно, това е необходимост.
Това не е избор: Къде е по-добре да отида – в храма, на фитнес, на парти или на танци? Ние говорим за фундаментално различен избор. Това не е избор, да го правя или да не го направи. Това е избор: да бъдеш или да не бъдеш. Един човек идва на църква, за да се научим да обича. Любовта не е просто „влияния …“, чрез нея целият ти свят и отношението към другите се променя. И различните неща – от курса на долара до кавгата с родителите, ще се възприема по съвсем различен начин.
Живот в присъствието на Бога, открива на човека смисъла на неговото съществуване, което се реализира чрез любовта.