През 16-17 век, повечето от приходите на Дания идвали от размера на налозите наложени на търговските кораби, преминаващи през датските проливи  Малък Белт, Голям Белт, Йоресун.

Размерът на митото бил в зависимост от вида на товара. Налогът бил 1—2% от стойността на превозваните стоки.

Освен това датчаните обявили правото си да изкупуват цялата стока по заявената стойност.

Това било направено с цел капитаните да не занижават цената на товара на кораба си, тъй като не е било възможно да се проверява всеки кораб.

Когато тъщата на Владимир Басов дошла в Москва, той веднага се заел с настаняването и регистрирането ѝ.

В тези години това било доста сложно, но всички познавали артиста Басов и били готови винаги да се срещнат с него.

Разказва се, че артистът поразил служител от администрацията не със своята известност, а със нещо съвсем различно.

Добил право да се срещне с един от началниците отговарящ за регистрациите, Басов казал:

– Спешно трябва да регистрирам човек в Москва.

– Кого искате да регистрирате? – попитал служителят.

– Тъщата.

– Леле …. добре, – изненадал се началникът. – толкова години работя тук, но за първи път виждам човек, който моли да бъде регистрирана тъща му в дома му. В такъв случай, не мога да ви откажа.

И служителят подписал всички необходими документи.

Щастие или тъга, увереност или безпокойство, наслаждение или недоволство, активност или безволна покорност, всичко това се явява следствие от взетите от вас решения.

Религията е родила двама близнаци. Единият се нарича Традиция, а другият Култура.

Тези близнаци обезсърчават жените да станат такива, каквито искат да ги видят другите.

Господ е дал живота си и за жените.

Жени, решете постоянно да осъзнавате присъствието на Исус във вас. Ще се научите, когато се обучавате. Ще получите, когато давате. Ще пожънете, когато сеете. Ще се обогатите, когато споделяте.

Вашето право на избор ви дава възможност да станете господарка на съдбата си и ви гарантира, че можете да станете такава, каквато Христос може да ви направи – вярваща жена.

Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……

В САЩ група атеисти от щата Охайо е подала във федералния окръжен съд в град Акрон исково заявление да се премахне от банкнотите фразата: „На Бога уповаваме“.

Свободата на вероизповеданията е залегнала в Конституцията на Съединените щати. Също така се подразбира правото да не се вярва в Бога и затова мотото „На Бога уповаваме“ не нарушава правата на невярващите граждани.

По-голямата част от населението в САЩ подкрепя използването на тази фраза върху банкнотите.

In God We Trust е официален девиз на САЩ, включително и на щата Флорида.

За първи път той е използван през 1864 г при сеченето на монети по нов образец, а през 1956 г. е станал национален.

Един от възможните източници на фразата  In God We Trust  е последната част от химна на САЩ текста, на който е написан през 1814 г. от Франсис Скот Кий.