Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.

Монополи е английска дума и означава монопол. Днес тя е настолна игра. В нея играчите се стремят да добият печалба чрез икономическа дейност, включително купуване, наемане и отдаване на имоти.
Хвърлят се зарове и се предлагат „пари“, след което играчите се придвижват по игралното поле. Целта е добиване на пълен контрол над пазара от един, единствен продавач.
В играта участват осем души. Търговете за закупуване на имоти започват, когато има три не закупени такива. След като всички имоти се разпродадат, играчите търгуват по между си, за да могат да застрояват след това. Целта на застрояването е да се вземе „наем“ от останалите играчи.
Играта е много красива. На всяка страна на дъската са нарисувани гари, булеварди, улици. Всяка улица е разделена на части. Интересното е, че за да може да строи, играча трябва да е събрал   всичките й части.
Един играч плаща наем на друг, ако е попаднал на негов участък. Победителят обира парите на всички останали.
Играта е изобретена от Чарлз Дароу по време на Великата Депресия през 1934г. Проектът на играта бил представен на компания Паркър Бразес, която не я приема под предлог, че има 52 грешки в дизайна.
Тогава Дароу осъществява  проекта си със свои сили. Той продал 5000 копия на играта, които били саморъчно направени. По-късно той отново се обърнал към представители от същата компания и през 1935г. „Монополи“ станала най-продаваната игра в Америка. От нея са продадени над 250 милиона копия до днес. Тя е намерила широк отклик и в нашата страна.