Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?
Архив за етикет: правила
Спор, който няма край
Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд, в унисон с тъгата по изчезналото слънчево време, чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни се вълнуваха от въпроса: „Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо“?
Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали с латински букви много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са били по-добри, когато е трябвало да пишем?
Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:
– Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти….
Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:
– Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от общуващите в Интернет. Погледни само многообразните заместители на ж – j, g, v, z, zh, на ц – c, ts, tz, z, на щ – 6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ – а, y, w, u, @, за ь – i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю – iu, ju, u, yu, \, |, x или я – ja, ya, ia, q, 9, @.
Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:
– Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да преобразува написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия, за това често стават разминаванията между чатещите.
Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:
– Латинската азбука не е предвидена за възпроизвеждне на българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се използват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.
Елена продължи войнствено подкрепяща изказаното мнение:
– При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.
Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:
– Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им, крият рискове за операционната система на компютъра им.
– Ако имаха опит, щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите излезли след това, имат вградена поддръжка на кирилица, а Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира самата операционната система – допълни Асен.
Петър само подметна:
– Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.
Спас предложи:
– Такива потребители по-добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.
Елена започна с нова атака:
– Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време и желание да кирилизират системата си. Предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител може да преценява. кой начин на писане е по-удобен. Накрая избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със желанията и изискванията на събеседниците си.
Сашо примирено каза:
– Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане е много досадна.
Спас подчерта:
– Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се прави според личните предпочитания на потребителя.
Много забележки и уточнения бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.
Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал. че трябва да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, а на други спокойни и уверени.
Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.
Тайната за младостта и стройността на японките
Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.
Нарушение на правилата благодарение на GPS
Ако вашият GPS ви каже да се хвърлите от Брукленския мост ще го направите ли? Наистина ли ще го направите? А ако ви предложи да завиете наляво, а това е забранено?
Седемнадесет годишният тинейджър от Малборо твърди, че това се е случило с него, което е станало причина, да катастрофират четири автомобила.
Момчето казало на полицая, че когато пътували на изток, неговия GPS го посъветвал да завие на ляво и той го послушал. Така се врязъл в насрещно идващия автомобил. Върху тях връхлетяла друга кола. Следващата кола се опитала да завие, за да не се присъедини към катастрофиралите, но се врязала в огражденията. Сериозно пострадали в аварията няма, но това не е освободило тинейджъра от отговорност.
GPS – са подсказва, но сляпо не трябва да се следват съветите му. На първо място всеки водач на превозно средство трябва строго да съблюдава правилата при движение по пътищата с автомобил.
Що е това Монополи?
Монополи е английска дума и означава монопол. Днес тя е настолна игра. В нея играчите се стремят да добият печалба чрез икономическа дейност, включително купуване, наемане и отдаване на имоти.
Хвърлят се зарове и се предлагат „пари“, след което играчите се придвижват по игралното поле. Целта е добиване на пълен контрол над пазара от един, единствен продавач.
В играта участват осем души. Търговете за закупуване на имоти започват, когато има три не закупени такива. След като всички имоти се разпродадат, играчите търгуват по между си, за да могат да застрояват след това. Целта на застрояването е да се вземе „наем“ от останалите играчи.
Играта е много красива. На всяка страна на дъската са нарисувани гари, булеварди, улици. Всяка улица е разделена на части. Интересното е, че за да може да строи, играча трябва да е събрал всичките й части.
Един играч плаща наем на друг, ако е попаднал на негов участък. Победителят обира парите на всички останали.
Играта е изобретена от Чарлз Дароу по време на Великата Депресия през 1934г. Проектът на играта бил представен на компания Паркър Бразес, която не я приема под предлог, че има 52 грешки в дизайна.
Тогава Дароу осъществява проекта си със свои сили. Той продал 5000 копия на играта, които били саморъчно направени. По-късно той отново се обърнал към представители от същата компания и през 1935г. „Монополи“ станала най-продаваната игра в Америка. От нея са продадени над 250 милиона копия до днес. Тя е намерила широк отклик и в нашата страна.