Много хора желаят да бъдат харесвани от другите. Когато си харесван ти се чувстваш по-добре. Хората са различни и реагират по различен начин, но все пак има някой общи неща към, които хората не остават равнодушни.
Ето ви няколко правила, които могат да ви помогнат, за да общувате по-пълноценно с хората около вас.
Искрено се интересувайте от това, как се чувстват хората около вас. Така можете за кратко време да добиете много приятели.
Усмихвайте се често. Ако изпитвате радост в общението с другите и те ще се радват да ви видят отново.
Когато се запознавате с някого, запомнете името му, за да не изпаднете в неловко положение при следващата ви среща. Това, че сте запомнили името му е знак, че той не е нещо незначително за вас.
Бъдете добър слушател. Когато човек говори на глас за проблемите си, той понякога неусетно достига до решаването им. Не е нужно да му натрапвате съветите и мислите си по въпроса.
Говорете с човек това, от което се интересува. Така се създава добър диалог.
Внушавайте на събеседника си, че той е нещо значително и го правете искрено. Хората обикновено искат да бъдат оценени по достойнство. Дайте им го и ги подкрепете, ако са изгубили самочувствието си.

Много бих искал да имам любящи, честни и добри приятели, които не са като мен. За да ви разбирам добре, изразявайте се ясно. Аутистите рядко могат да „четат между редовете“. Нашият опит с околния свят е крайно интензивен и често е свързан с много дълбоки емоции. От друга страна, болшинството от неаутисти са свикнали да живеят в света на различни нюанси и отенъци на сивото. Но това е непонятно за нас, защото ние мислим ясно, чрез черно-бели понятия. Ние не винаги разбираме отенъците на сивото и не можем да разберем, как може на някой да му харесва да живее в света на сивото.
Ценя и уважавам усилията на другите да се изразяват ясно. Например, ако ви е омръзнала темата на разговора, то по-добре направо ни го кажете. Просто кажете: „Иска ми се да поговорим за нещо друго“.
Ако сме останали на гости по-дълго у вас, то ни го кажете направо, защото няма да забележим вашите деликатни намеци. Аутистите винаги пропускат непреките твърдения.
Ние не винаги разбираме социалните правила. Имаме точно определени правила за добро и зло. За това следваме тези правила, които смятаме за разумни. Ние можем да нарушаваме „социалните правила“, защото не знаем за тяхното съществуване или те изискват от нас действия, които не можем да извършим, като контакт с очите, запомняне на имената и лицата на другите хора…. В други случаи можем да нарушаваме тези правила, защото ни изглеждат абсурдни. Например, някои от нас възприемат намеците и непреките твърдения като неефективни или нечестен начин за общуване.
Не обичаме местата, където се събират много хора. Обикновено аутистите не обичат да са част от голяма група от хора. Например, вместо да отидем на кино, предпочитаме да гледаме филм у дома в компанията на един или двама приятели.
Освен това, хора, които не познаваме, могат да предизвикат у нас дискомфорт. Ако са ни поканили на обяд, то искаме да знаем предварително, кой ще присъства, за да можем да се „подготвим“ за подобна социална ситуация. Ние можем да откажем поканата, ако сметнем, че няма да можем да се справим със ситуацията. Ако ви откажем да бъдем с вас и вашите приятели известно време, не смятайте, че не ви харесваме. Просто общението с повече от един или двама, изисква много голямо усилие. Не се отказвайте да ни каните. Следващият път може би ще имаме повече желание да се срещнем с някой непознат.
Не ни се обиждайте. Обикновенно аутистите се изразяват направо, а на другите това не се харесва. Не възприемайте това за желание да ви оскърбим. Аз не мога да не говоря направо. В много случаи нарушавам тези „негласни“ правила. В такива ситуации, аз изобщо не знам за тези правила. Дори не разбирам, че съм засегнал чувствата ви.
Понякога ни се иска да бъдем за малко сами. Трудно ни е, когато се намираме между другите хора. Ако искаме да останем сами, не се обиждайте, моля ви.
За нас вие сте странни. Помогнете ни да разберем, как вие възприемате света. Споделяйте вашите мисли и емоции максимално ясно, за да ви разберем.
Аз виждам нормално и чувам добре. Ние пропускаме намеците и трудно се изразяваме, но ние също сме хора като вас. Не ми е приятно, когато хората крещят или говорят с мен бавно, като че ли имам проблем със слуха. Моя слух е много по-остър, отколкото на някои от вас. В някои ситуации моят мозък доста сложно обработва входящата информация. Критиките и забавената реч тук няма да помогнат. Това ме унижава и ме кара да се чувствам като малко дете.
Когато ми говорите, не искайте да ви гледам в очите. Когато ме карат да правя нещо, което не съм в състояние да правя се чувствам зле.
Позволете ни да бъдем аутични! Понякога аутистът може да прави определени повтарящи се действия или да се държи странно. Например, да се разкача, да тръска ръцете си, да заема странни пози, да мрънка нещо под носа си. За нас такова поведение ни помага да се справим с този объркващ свят. Подобни типове поведения ни успокояват и ни помагат да преодолеем стреса. Не ни забранявайте да правим така и не се срамувайте ако ги правим на обществено място, такива сме.
Помогнете ми, ако ви моля за това. Обикновенно аз не мога да правя това, което другите могат. Не виждам нищо лошо в това да помоля някой да ми помогне. Една от ситуациите, в която се нуждая от помощ е, когато съм сред хората.
Позволете ни сами да решим дали се нуждаем от помощ или не. Ние знаем нашите ограничения много по-добре от всеки друг. Нямам нищо против някой да ме помоли за помощ, само че нека това става насаме.
Отговаряйте на въпросите ни. Аутистите са наивни и невинни в разбирането на света. Ние се учим по друг начин, за това често се налага да ни се обясняват неща, които другите разбират интуитивно. Понякога задаваме „глупави въпроси“ на тези, на които имаме доверие. Не търсете във въпросите ни скрит смисъл. Ако питам: „Студено ли ти е?“, това не означава, че искам да се включи печката. По-скоро аз не знам дали ми е студено или топло и се опитвам да разбера какво чувствам и съответно очаквам отговор „да“ или „не“.
Питайте, ако искате да разберете какви сме ние. За мен е лесно да обесня. Много от нас съжаляват, че специалистите не ни питат за живота ни, преди да стигнат до някакви изводи.
Позволете ни да се възползваме от алтернативни форми на комуникации. Много от нас имат сериозни проблеми с речта. за това предпочитаме алтернативни форми на комуникация. За мен това е електроната поща, чата, портативния синтезатор за говор….Когато използвам такава техника, разговора придобива подредена форма, вие ме питате и чакате да ви отговоря. Хубаво е, че тази техника ни ми дава да изпреваря събеседника си и ми позволява да говоря по-удобно.
Позволете ни да помълчим. Някои аутисти, които нормално говорят, имат проблем при претоварване или защото в този момент са изморени. Емоционално претоварване настъпва при наличието на много говорещи хора, тогава аз не съм способен да говоря с вас. Не ме докосвайте и не ме прегръщайте, на мен това не ми доставя удоволствие, но при други аутисти това не е така. По-лесно се изразявам в писмен вид, а не устно. Позволете ми да се изразявам така, за мен това е много важно.
Не ни игнорирайте. Питайте дали искаме да се включим в някое мероприятие и какво не ни харесва.
Някои от нас имат много тежко минало. Не ни питайте, ако сами не пожелаем да ви разкажем.
Простете ни. Ние няма да ви подведем. Аутистите често пропускат правилата и често говорят на забранени теми. Зная, че трябва често да искам прошка от моите приятели. Аз ви прощавам, че не ме разбирате винаги.

Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?

Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.