Тони беше от момчетата, които помагаха в църквата на свещеника, а когато нямаше служба, продаваше наркотици.

Той си имаше собствени правила, които спираха до следното ограничение: Да не продава наркотици в училище и двора на църквата.

Често си мислеше: „Зная,че Бог ме вижда, където и да се скрия. Ако продавам наротици в училище или в двора на църквата ще отида в ада“.

Така Тони тръгваше по улицата и си намираше клиенти. малките деца му даваха по два-три лева за една цигара с марихуана.

Съвестта изобщо не го изобличаваше, че върши нещо нередно.

Това беше преди пет години.

Сега Тони е на 17 години и за първи път е чист.

В миналото си е бил арестуван за притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. В продължение на 9 месеца мина през индивидуално лечение, групова терапия и проверка за наркотици, но единствено Бог го освободи от зависимоста му към дрогата и лошия път, който бе хванал.

Той беше в църквата, но нямаше кой да му каже и упъти, за да не премине толкова зле юншеството му.

Много пъти виждаме младежи в църквата, но не знаем какво е тяхното състояние. Ако знаехме дали щяхме да им се притечем на помощ, за да се освободят от робството, в което са попаднали?

Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

Азбестът или хризотил е един от смъртоносно опасните камъни и минерали. Той не е изкуствен продукт, но се явява един от най-плашещите минерали на планетата.
Действа като токсин, поради своя химически състав отравя жертвите си, като провежда механична диверсия в белите дробове на човека.
Азбестът е съставен от силициев диоксид. Той е най-разпространеният твърд минерал на Земята.
Залежите на азбеста се състоят от натрупани хиляди крехки и малки нишковидни кристали, които могат да се пренасят по въздуха. Така те лесно попадат в белите дробове на човека. Канцерогенните ефекти се дължат на постоянно възпаление на белодробната тъкан, което води до образуване на белези.
Образования от азбест могат да се намерят между всеки набор от силициев диоксид, така че при проучването на такива видове трябва да се спазват съответните правила за безопасност.
Странното е, че естественото изветряне на този минерал води до разпространението му в земната атмосфера. Като резултат, в белите дробове на много хора могат да намерят малки частици на азбестови влакна.

В този необичаен стил се крие екологичност и свобода в изразяването. В бохо се смесват няколко удобни стила като хипи, етно, сафари, военна и дори ретро. В този смесен стил трудно е да се определи, кой играе главната роля. Всичките стилове са смесени в такива пропорции, че се харесват на всяка жена и отразяват настроението на красавицата.
Самата дума „бохо“ идва от името на областта Бохемия в Централна Европа. Именно в този район по редица политически и социални причини са се събрали около 150 хиляди цигански семейства със своите китари, с които се забавляват, пеят и танцуват ….
Едва по-късно французите започнали да наричат всички артистични линости „бохеми“.
Възраждането на бохемския стил е започнала Кейт Мос през 2000 година. Кейт изморена от различните модни и бляскави образци, обърнала поглед към оргиналността и комбинацията на тези неща, в които започнала да се чувствува удобно и комфортно. И всичко това е станало популярно днес.
Ключевите вещи в стила бохо са: Памучни рокли, буйни и дълги поли, кожени жилетки, очила с масивна рамка, тесни джинси леко изгорени, туники, бродирани с мъниста и камъни, широки жилетки и трикотажни облекла.
Към обувките в стил бохо се отнасят ботущи от овча кожа, обърбати с рунтавото навътре, каубойски ботуши, сандали.
При украшенията и аксесоарите в стил боха на първо място са големите бижута, висящи обеци с големи висулки, обемисти гривни; чанти с ресни, джобове, широки презрамки и шипове, в които се слагат необходимите неща; всички видове шалове; всевъзможни шарфове и колани.
През лятото навярно искате да украсите краката си модно и красиво. В стил бохо това става много леко и просто. За това е необходимо долната част на плетената гривна да се надене на пръст от крака, а горната част да обхване глезена. Разбира се, това облекло може препоръчително да се носи в града. Достатъчно е да се обуят прости разноцветни отворени без каишка и закопчалка обувки.
За да бъде една жена истински красива в стил бохо трябва да помни три главни правила:
1. Обувките, чантата и аксесоарите са главни в този стил. Освен това тези неща трябва да струват определена сума, която не трябва да е голяма.
2. Отличителната черта на стила бохо се явява многослойната тъкан. Избира се пола или туника съставена от три или четири слоя.
3. При стила бохо не трябва да се копират известните дизайнери, модела се твори индивидуално.

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.