Всички сме имали моменти, когато сме се изкачвали на най-високите части на планината. Когато сме виждали всичко така, както го вижда Бог. И на нас не ни се е искало да слезем от там.

Но Бог няма да ни позволи да останем на върха. В случая ние сме изпитвани, дали ще имаме сили да слезем в долината. Ако имаме сили само да се изкачим до върха, то с нас нещо не е наред.

Да бъдеш на върха с Бога съвсем не е лошо, но Той ни извежда там с цел, да отидем при обладаните от бесове и да ги издигнем към върха.

Ние не сме създадени за върха или да въздишаме, а за долината, за ежедневието, където сме под напрежение и трябва да покажем колко струваме.

Духовното себелюбие винаги има нужда от грим, то отново и отново е необходимо да изкачи планината. Но това се случва рядко, то е изключение от правилата, което в нашия живот с Бога означават много. Ние не трябва да позволяваме на духовното ни самолюбие да ни събори в такива моменти.

Склонни сме да мислим, че за всичко ставащо с нас трябва  да се обърнем към душеспасително наставление, но ние трябва да го обърнем в нещо повече от просто поучение, в характер.

Планината не трябва да ни научи, тя трябва да ни промени. Във въпроса: „Какво толкова?“ се крие опасен капан. В духовните дела ние с оценки не сме длъжни да се занимаваме.

Моментите на върха на планината са редки и Бог не ни ги изпраща случайно.

Изследователите, представляващи норвежки ветеринарен институт, са установили, че собствениците на коне  могат да общуват с конете си с помощта на специални знаци.

Интересното е, че конете са се научили да искат, да им се свали или качи покривалото.

В бъдеще се очаква да се разшири „конния език на жестовете“.

Специалистите са провели проучване, включващо 23 коня, всеки от които вече са свикнали с факта, че по време на захлаждане те могат да поискат да бъдат покрити с одеяло.

По време на експеримента зоолозите са научили конете да кимат на лист хартия, на който е нарисувана хоризонтална черна линия, когато на животните им е хладно. Този жест означавал, че конете трябва да се покрият с одеяло.

При движение на главата към лист с вертикална линия, означавало, че трябва да се махне одеялото.

При ранните етапи на тренировките при изпълнение на искането, конят получавал храна всеки път.

Ежедневните тренировки се провеждали по 10-15 минути на ден. След 11-я ден конят привиквал на „правилата“, а след две седмици напълно съзнателно показвал един или друг знак.

Интересното е, че конете възприели първите тренировки с голям ентусиазъм. Те сами идвали при хората и привличали вниманието им с различни звуци.

Леки ухапвания при поровете обикновено стават по време на игра. Това се явява нормално поведение за тях.

Ако проявяват агресия и ухапванията станат силни, в този случай е необходимо да се възпитат животните.

Колкото по-рано започнете да обучавате вашите домашни любимци на правилата за добро поведение, толкова по-добре.

Ако ухапванията станат навик, прекратяването на нежелателното поведение е вече много трудно.
Но това трябва да направите без да прилагате сила.

Ученикът на Христос се отличава не по това, че извършва добри дела, а поради благите му подбуждения. Той е станал благ с помощта на Божията благодат.

Вашите добри дела могат да се изразяват в един добър живот. Христос дойде, за да ни даде нова наследственост, която надминава праведността на книжниците и фарисеите.

Ако сме ученици на Христос трябва да постъпваме правилно, да имаме правилна мотивация, правилни мечти, правилни трябва да бъдат и съкровенните ни мисли.

Нашата мотивация е нужно да бъде толкова чиста, че в нея да не се намери нищо за осъждение.

Христос чрез Своето изкупление, влага в човека Своя Дух и го прави чист и по детски наивен. Чистотата, която изисква Бог, може да се достигне, ако се променим отвътре. Христос със Своето изкупление именно това се е захванал да направи.

Исус не дава никакви правила и устави. Неговото учение е истина, която може да се разбере, само чрез Духа, Който ни дава Той. Спасението, което ни дава Христос е чудесно в това, че Той промяня нашата наследственост. Изменя не човешката природа, а това, което я движи.

Христос определя правилата на поведение за тези, в които е Неговия Дух.

Просто и убедително Той ни призовава да не забравяме, че Бог държи всичко под Своя контрол.

Това за ученика на Христос означава, да Му имаме пълно доверие, да се стремим към Него и да Го търсим.

Нужно е да помним, че Бог не оставя децата Си. Ако тази мисъл се запечата във вас, когато се сблъскате с трудности, ще си спомните, че Бог знае всичко и ще ви стане леко и по-спокойно.

По-рано се обръщахте към един или друг човек, а сега мисълта, че Бог вижда и знае всичко, ви кара да се обръщате към Него и да споделяте всичките си проблеми.

Понякога може да ви се струва, че Бог не ви е приятел, но това не е така. Не забравяйте, че Бог вижда и знае абсолютно всичко и когато си спомните това, ще станете по-твърди и силни.

Нищо дори най-незначителното не може да се случи, ако не в Божията воля, така че можете да се доверите на Бога напълно.