В Афганистан и Пакистан съществува традиция да се възпитават момичета като момчета.
Към такова средство прибягват семейства, където се раждат толкова много момичета, че според местните обичаи, това се считало за позор  на семейството.
Такова момиче получава мъжко име, облича се в мъжки дрехи, подстригват я късо. То може да се появява на публични места, да ходи на училище и да спортува.
При настъпване на пубертета, тези момичета си възвръщат женския облик, лишавайки се от всички мъжки права, а след това се омъжват.
Често те не стават добри съпруги, защото не са се научили да готвят, да шият  и да вършат домакинска работа.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.

В полския град Сопот се намира едно необикновенно архитектурно чудо. Става дума за неестествено изглеждащ дом.  Когато го гледаш, имаш чувството, че виждаш здание отразено в криво огледало. Как ли не го наричат! За едни е танцуващ, за други пиян, за трети извит, а поляците просто го наричат Крив дом.
Това здание е било построено през 2004г. и е станало едно от най-впечатляващите забележителности на Сопот. Архитектите Шотински и Залевски са създали този проект, впечатлени от картините на Jan Marcin Szancer и Per Oscar Dahlberg. Разбира се, творчеството на великия Антонио Гауди също е намерило отражение в това необикновенно чудо.
На фасадата на дома няма нито една права линия. Тук всичко е изкривено: стени, врати, прозорци, перила, покрив.
Вмъкнатите синьо-зелени плочки, приличат на дракон застанал в стената.
А какво има вътре?
На 4000 кв. м полезна площ са намерили място търговски център с магазини, ресторанти, кафе, радиостудио и дори два музея – Музей на съвременните занаяти и морски музей. Тук има още механи, клубове с интересни програми и разнообразна кухня.

Когато говорим за Римската империя, не можем да не споменем и за най-известния и популярен празник Сатурналии. Той се чества още векове преди новата ера. В продължение на пет дни от 17 декември до зимното слънцестояние, древната българска Нова година, празникът се отбелязва с много смях, веселие,  и различни забавления.

Посветен е на бога на посевите и земеделието Сатурн, който се отъждествява с бог Кронос. Празникът издига в култ свободата. Римляните вярвали, че отминалата легендарна Сатурнова епоха е била време на равенство и братство между хората, познати още като златен век.

В продължение на пет дена в градовете и селата се разменяли подаръци и робите получавали права и свобода, непознати за тях.

Празникът Сатурналии трябва да свържем с културата „Самара“, чийто носители са древните българи.