Португалските мореплаватели откриват острова между 1469 и 1471 г. До средата на шестнадесети век с помощта на африкански роби и робски труд Португалия обръща тези острови в най-големите доставчици на захар в Европа.

След около един век, производството на захар намалява, а от средата на XVII век Сао Томе е бил порт само за временно акостиране.

В началото на XIX век на островите започва да се култивира какао и кафе. А вулканична почва дава възможност да се получат много добри добиви. Почти всичката обработваема територията е окупирана от насажденията.

До 1908 г. Сао Томе става най-големият износител на какао.

Сао Томе и Принсипи в момента е най-малката португалско говореща държава на планетата.

При проучване следователи анализирали 150 парчета изключително плодородна земя в Либерия и 27 такава в Гана.

Измерването е показало, че органичният въглерод в местната почва превишава показателите спрямо другите райони на континента 200-300%., което дава възможност да се води интензивно селско стопанство.

Предполага се, че превръщането на суха тропическа земя с такава наситена с минерали, местните хора са успели да постигнат, като при обработката на земята я третират с въглен, кости и хранителни отпадъци.

Пресъздавайки тази древна технология може да се измени животът на хиляди хора, живеещи в бедняшките райони на Африка. Освен това, тя може да даде отговор на основните предизвикателства на глобализацията, включително необходимостта от „интелигентни“ системи за изхранване при условията на демографския бум и измененията на климата.

Според учените, подобни методи за облагородяване на почвата вероятно е използвало населението в района на Амазонка, намиращ се в Южна Америка.

Независимо от изолираността на общините в двата района, те са успели да постигнат в аграрната сфера висоти, немислими за съвременните специалисти.

Особеностите на технологията за обработка на земята по този начин са изгубени през периода на европейската колонизация.

За първи път астри за започнали да отглеждат в Древна Гърция, но широко разпространение растението не получило.

Преведено от гръцки, думата „астра“ означава „звезда“.

Културните астри са били известни в Европа едва през XVII век. Семената им били внесени тайно от Китай от френски монах Никола Инкарвил.

Специалистите използват косматата астра. Те са истински „живи“ индикатори.

На почви богати на никел тези цветя менят окраската си. Така били открити местонаходищата на никела.

Плоскорез е наречен изработеният в края на 20 век, за облекчаване на труда на индивидуален участък, инструмент. Той представлява извито метално острие прикрепено към съответна дръжка.

По фамилията на автора този инструмент често се нарича плоскорез на Фокина.

Предимството му се състои в това, че благодарение на специално заточване и конструкцията му, той може да замени практически почти всички градински инструменти, въпреки простотата на устройството си.

Целта на авторът на плоскореза не е била конкуренция с мотиката и лопатата, а максимална полза при обработката на почвата и минимален труд, при това целта е била достигната.

Плоскорезът постепенно се е настанил между инструментите за обработка на почвата. Той е станал любим сечиво за мнозина.

Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.