Китай се явява родината на „киселото зеле“. Смята се, че с накиснато зеле във вино са хранели работниците, които са изграждали Великата китайска страна.

Формата на зелето романеско  прилича на фрактал. Всяка пъпка се състои от серия малки пъпки, които са оформени като  логаритмична спирала. Тази структура се повтаря няколко пъти и спира на по-ниско ниво.

Броя на спиралите в съцветието на романеско се приближава към Числата на Фибоначи.

Киселото зеле е много популярно в немската кухня. Именно с немско си име киселото зеле се е разпространило в Англия и САЩ.

Още по времето на Втората световна война потребителите започнали да се отнасят крайно негативно към всичко немско, което накарало американските търговци да преименуват продукта на „Зелето на свободата“.

Съществува и декоративно зеле. То не се отглежда за храна, а за  украса.

С изобретяването на телефона и Интернета нашият живот коренно се е променил. Сега можем да имаме връзка с близките си, дори да се намират много далече от нас. Но този прогрес има и свой минус.
В китайския град Чунцин добре са помислили за хората зависими от телефона. Такива хора следят само своите телефонни устройства и не обръщат внимание на това, което става наоколо.
В този град са създали специални пешеходни пътеки за такива хора, за да ги предпазят от внезапен сблъсък или удар.
Идеята е била взаимствана от американците. Във Вашингтон направили подобен експеримент, но поведението на хората не се изменило. Те ходили така, като се движели и преди.
Така нареченото „телефонно платно“ не могло да измени поведението на хората.
Мнозина идвали на това място само, за да снимат надписа: „Първият тротоар в Китай за потребители на мобилни телефони“.
Намерили се и такива, които минавали от там, изцяло погълнати от телефоните си, без да разбират, че минават от там, където трябва.
Може би във всеки по-голям град трябва да има такова място, защото хората зависими от телефоните стават все повече.