Второто по големина животно след слона скоро ще изчезне. В резерват на Кения е умрял, вероятно последния мъжки представител на северния бял носорог, способен да се размножава.
На Земята са останали шест животни от този вид, почти унищожени от бракониерите в Централна и Източна Африка. Роговете на тези животни много се ценят в китайската народна медицина.
Животно на име Съни, родено през 1980 г. в чешкия зоопарк Двур-Кралове е починало от естествена смърт. Това е единствения зоопарк, където се е родил в плен представител на този подвид.
Северният бял носорог е подвид на бялия носорог. Представители на друг, едноимен с подвида, живеят на юг в Африка. Той е много по-малък от северните си събратя, а популацията им е значително по-голяма.
През 2009 г. са пуснали два мъжки и две женски, отглеждани в Чешката зоологическата градина. Експертите се надявали, че женските полови хормони ще се нормализират в дивата природа, но опитите за чифтосване дори и със странична помощ не успели. Семето на мъжките носорози от Двур-Кралове, се съхраняват в Института за зоологически изследвания на дивата природа Лайбниц в Берлин.
Двойка носорози, които не могат да дадат потомство, поради напредналата си възрат, живеят в зоопарка в Сан Диего. Друга стара женска живее в Двур-Кралове.

Един младеж се подигравал на баща си и майка си, наричайки ги глупави и изостанали старци. Слушайки го, неговия приятел му казал:

– Всеки може да се излъже в представите си за даден човека. Мислех те за умен, но ти си глупав човек. Какво добро може да се очаква от теб, та ти си техен син?

Присмехулникът замълчал засрамен. Всички, които го познавали, започнали да се отнасят към него с пренебрежение.

Достоен за презрение е този човек, който не уважава родителите си и им се присмива.

Неблагодарните синове и дъщери са наказани от присмехите на потомство им.

Ако се замислим какво сме направили за нашите родители, ще бъдем поразени от неизмеримостта на нашия дълг към тях.

Приемете родителите си такива, каквито са в старостта си и не се огорчавайте от тях. Даже ако се нарушат умствените им възможности, бъдете снизходителни към тях и не ги пренебрегвайте, когато сте в пълнотата на силата си!

Тя беше обикновена гора. Слънцето я огряваше през деня, а вечер нощта простираше над нея тъмната си пелерина. Всяка животинка си бе построила дом и спокойно отглеждаше потомството си. Ако някъде имаше раздори и несъгласия, те се разрешаваха тихомълком от само себе си. В гората цареше привидно спокойствие.
Един ден тъмен облак засенчи старата гора. Той не носеше благодатна влага, за да я напои, нито ледени кристалчета, които можеха да я разкъсат. Никакъв вятър не го съпровождаше, дори полъх не се усещаше във въздуха.
Но нещо вибрираше във атмосферата. А тишината тежеше като оловна топка, надвесила се враждебно над горските обитатели.
Резултатът не закъсня. Изпълзяха от сянката незабравени обиди, плъзнаха клюки. Заредиха се крамола след крамола. Поводите за сбивания никнеха като гъби. Омразата и отмъщението вървяха ръка за ръка. Стонове, вопли и крясъци се чуваха от всеки храст. Мирът и любовта бяха  напуснали гората.
Малцина си спомняха за тъмния облак и се съмняваха, че бедата е дошла от него. Него отдавна вече го нямаше, но отровата му бе попила във всичко живо. Слънцето пак грееше, но лъчите му бяха студени и не топлеха никого. Болката  бушуваше в нечии сърца. Малко животни бяха прегърнали надеждата, че нещата ще се оправят.
Един ден капанът щракна и едно младо лисиче изписка. То опитваше да освободи заклещената си лапа, но опитите му погълнаха и малкото сила, която му бе останала. През последните три дни не бе успяло нищо да хване, за това носът му го заведи към железния звяр, който го бе заклещил в прегръдката си. Не му остана нищо друго освен да издава пискливи, макар и слаби, звуци.
По пътечката, отвеждаща до ручея, притича дребна сърничка. Чу писъците и наостри уши. Искаше да продължи, но нещо я теглеше към зова за помощ. Макар и неохотно, тръгна по посока на едва долавящите се вече стонове.
Стигна до храста и видя безпомощното лисиче. Веднага се досети какво се беше случило. Спомена за изгубената майка, попаднала в същата клопка, събуди болката в сърцето й.
Нещо се пропука в нея и тя пристъпи към нещастното животинче. Облиза муцуната на лисичето, за да го успокои. След това опита с тънките си крачета да разтвори желязната паст, но усилията й предизвикаха още по силно затягане на хватката. Двете животни започнаха да викат заедно за помощ. Прегладнял вълк прекоси поляната и чу зова. С няколко скока се намери при лисичето и сърничката. При вида на заклещеното животно мъка обхвана, като огън, сърцето му. Той зави и яростно се хвърли напред, за да се пребори с железните окови. Резултатът беше плачевен, лисичето остана в капана. Тримата отчаяно викнаха за помощ.
Там дойде и зайко, но неговото състрадание също не свърши работа. По-късно старата лисица оплака братчето си, но и това не спаси малкия нещастник. Малката група зовяща за помощ наедря, но резултат нямаше.
Накрая дойде мъдрия лъв. Той стъпи здраво и хвана с лапите си едната скоба. След това подкани останалите животни да хванат другата скоба и заедно да опънат зъбците. Наложи се още няколко животни откъм лъва да приложат силите си. След няколко напъна капана се отвори и лисичето невярващо извади наранената си лапа.
Някаква светлина огря групата животни струпали се около освободеното животинче. Топлина пропълзя по телата им. Тиха радост и нежна любов изпълни сърцата им. Щастлива птича песен докосна върхарите на гората. И никой не се учуди, че всички се обичаха и бяха готови да направят за всеки друг по нещо….
Гората се бе възродила!

Близнаците могат да бъдат монозиготни, когато една оплодена яйцеклетка се разделя на две. Те могат да бъдат и дизиготни, ако една яйцеклетка е оплодена от два различни сперматозоида..

В редки случаи, когато майката има едновременно полов контакт с двама мъже, дизиготните близнаци могат да имат различни бащи.

Това явление се нарича суперфекундация.

При животните суперфекундацията се използва за повишаване на плодовитостта и жизнеспособността на потомството. За тази цел, осеменяването на практика с два самци се допуска в интервал от 10 – 15 мин. При изкуствено осеменяване се смесва спермата и така двама или повече самци оплождат една женска.

– Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

– Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

– Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

– Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.