Той може да се сравни с пренатоварен компютър, на който са отворени множество прозорци и постоянно постъпва огромен поток от разнородна информация. Или по-скоро той прилича на пункт на диспечера, на чийто екран се намират двадесет самолета. За контрол на всичко това е нужно голямо умствено и емоционално напрежение. Няма какво да се прави. Възможност за изключване и почивка няма.
Способността на жената едновремено да прави някои неща и да държи в главата си множество разнообразни мисли, не е просто природен феномен или елемент, по които се различават половете. Но това силно влияе на ежедневните взаимоотношения между жените и мъжете във всички сфери на живота и делата им.
„Безопасността“ за жената не се асоциира с голям дом, банкови сметки или образованието на децата. Жените са склони да изпитват финансови затруднения, отколкото да чувстват охлаждане във взаимоотношенията със съпруга си.
Женският мозък сравнен с мъжкия представлява „странна аномалия“. Когато жената си спомня стари забравени спорове, изпитва внезапен емоционален срив. Разстройва се за абсолютно странични неща. Мъжът често си мисли, че тя не иска да се разтовари от „стария“ си багаж, минали обиди и спомени. Това не е неин избор, а особеност на начина ѝ на мислене.
За разлика от мъжете, жената е подтисната от всевъзможни неразрешими проблеми, нараненост от минали обиди, случили се скоро или с деситилетна давност.
Нейното минало постоянно се вклинява в сегашния ѝ живот. Тя постоянно се връща към нещо, което отдавна е умряло и в мъжките очи въобще няма смисъл. Но за нея това съвсем не е безсмислено, дори много повече. Тя така е устроена, всяко друго поведение за нея би било неестествено.
Именно това обяснява, защо главата ѝ е запълнена от някаква „безсмислица“, макар да ѝ се казва, че не трябва да мисли за това: защо тя толкова дълго „преварява“ кавгата или възникналите разногласия, за които другият може и да е забравил: защо тя постоянно говори, че е уморена и съвсем не и е до секс. Различните мисли не ѝ дават покой, тя трябва да се освободи от всички тях, преди да помисли за секс.
За да се чувства жената в безопасност, тя се нуждае от времето и вниманието на мъжа. Ако мъжът отделя много време и внимание на работата си, той създава впечатление, че работата му е главната ценност в живота му. Жената си прави извод, че тя не стои на първо място в живота му. В нея се заражда усещането, че тя не е обичана, а по-скоро ненужна.
Жената иска непрекъснато да ѝ се доказва любовта към нея, не само на дуни, но и на дело.

Една жена пътувала. По пътя намерила скъпоценен камък в потока.
На другия ден срещнала пътник, които молел за храна. Жената отворила торбата си, за да му даде храна. Пътника видял вътре скъпоценния камък и помолил жената да му го даде. Жената веднага дала камъка, без да се колебае.
Пътникът продължил пътя си не вярвайки на такъв късмет. Той разбирал, че стойността на този камък била толкова голяма, че ако го продаде, може безгрижно да живее до края на живота си.
Въпреки това, след няколко дни той настигнал жената и казал:
– Много мислих върху стойността на камъка и реших да се върна при вас с надеждата, че мога да получа от вас нещо много по-ценно. Споделете с мен и ме научете, какво ви накара да дадете този скъпоценен камък на един непознат, без колебание.

Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.

Влакът тръгна. Младеж с любопитство обхождаше всичко наоколо. Той промушу ръката си през отворения прозорец, Чувствайки силния поток въздух с възторг закрещя:
– Татко, всички дървета вървят назад!
В отговор възрастен мъж, седящ на съседната седалка в купето, се усмихна. В купето до вратата седеше една двойка. Те бяха объркани. Младежът се държеше като малко дете.
– Татко, виж езеро, животни… Облаците вървят заедно с влака!
Двойката смутено наблюдаваше страното поведение на младия човек и  не разбираше, как този бащата не намира нищо странно в такова поведение.
Завалял дъжд и капките докоснаха ръката на младежа. Той отново се преизпълни с радост и доволно затвори очи. А после извика:
– Татко, дъжд, водата ме докосна!
Искайки да помогне на изумената двойката, възрастеният мъж попита:
– Защо не заведете сина си в някоя клиника, за съвет?
Бащата се усмихна и каза:
– Ние току-що идваме от една клиника. Днес сина ми за първи път вижда в живота си….

Нгай Йин Йип и Менахем Элимелех от Йелския университет са провели изследвания възможностите на осмотична електроцентрала да произвежда енергия от смесване на прясна със солена вода в местата, където реката се влива в морето. Парадоксално е, но икономическата ефективност на такава електроцентрала е много по-голяма.
Обичайно енергията от хидроресурсите е прието да се усвоява, като се гледа на нея от физична гледна точка, скорост на потока, обем на отока…. До скоро, никой не мислеше за размера на енергия в устията на реките. Концентрацията на солите в морската вода е по-голяма от тази в прясната. За това там, където се смесват, ако са разделени от полупроницаема мембрана, възниква осмоза. Тъй като налягането на солена вода, подложена на осмоза, е по-голямо от атмосферното, е налице силен поток, която може да се използва за задвижване на турбина, която генерира енергия.
Първата опитна станция от такъв род със  сакраменталният мощност 4 кВт  е била пусната в  края на 2009 г. в Норвегия.
Един от проблемите е, че сегашната мембрана позволява да се получи само 1 Вт от квадратен метър повърхност. Ето защо, за да се произведе 4 кВт се изискват 4000 м ² мембрани, което изключва ефективността на разходите на такива станции.
В новото проучване се установило, реалните ограничения на ефективността на тази технология. Така, въпреки че общата потенциална енергия на процеса на смесване на прясна и морска вода е 0,81 кВт / ч m ³, теоретично възстановимата енергия е само на 0,75 кВт • ч / м ³, а почти подлежат на възстановяване – общо 0.37 кВт • ч / м ³. Разликата в получаването на теоретична и практична енергия се явява в ограничените способности на сегашните мембрани. Разработчиците на сегашната експериментална станция искали максимално  да използват потенциала при смесване на солена със сладка вода и за това са внедрили мембрани с максимални задържащи характеристики. Недостатък при тази станция е намаляване на скоростта на процеса на смесване и голямата площ на мембраната, а от там и по-високата й цена. Освен това мембраните се забавят с органични и колоидни суспензии.
Според авторите на работата, висока ефективност на Осмотичните централи изисква намаляване на дела на енергията на осмозата, която тя използва. Препоръчва се да се увеличи пропускливостта на мембраните. Това ще доведе до намаление на площта им на единица мощност на електроцентралата. Така ще порасте устойчивостта на мембраните към замърсената речна вода.
И въпреки, че тяхната ефективност е до 40-45 % спрямо сегашните достигащи 60%, но все пак те остават много важен източник на енергия. Могат да не изглеждат така впечатляващо, но са стабилни и работят целогодишно без прекъсване.