Японската компания Hitachi Zosen съвместно със специалисти от университета в Киото е разработила нова система от заграждения срещу цунами, която автоматично реагира на удъра на вълната и задържа разпространението на водния поток.

Загражденията се правят в приземните части на здания, които са особено уязвими от наводнение.

Обикновенно металалните стени лежат на повърхността на земята. Когато вълните започват да прииждат, те заемат вертикално положение под техния натиск.

Височината на ограждението е само един метър, но това е достатъчно, за да се преустанови настъпването на цунами и дава възможност на хората да се евакуират.

Предимството на системата е, че тя е механична и не се нуждае от външен източник на енергия. В много градове на Япония вече действат аналогични ограждения.

При мощното земетресение през март 2011 г., след което се появило цунами, са били разрушени тогавашните защитни стени и било изключено захранването към тях.

Изследванията показват, че тези, които са успели да се евакуират за 21 минута от района са се спасили. Имено новите метални ограждения спомагат за увеличаване срока на евакуация.

Какво ли не е измислено в този свят! Но дизайнери и изобретатели не спират до тук. Това нововъведение е произвело силно впечатление при строителството и оформянето на паркове.
През 2010 г. е бил открит светодиоден парк в град Shah Alam, Малайзия. От тогава той е станал изключително популярен сред туристите, потока от който не е престанал към него.
Наслайждавайте се! Тук няма дървета, храсти и благоухаещи цветя, към които сме привикнали. Пред нашия поглед се открива изкуствена гора, изградена от пластмаса и милиони светодиодни светлини.
При строителството на този парк са използвани нови технологии за осветяване и неповторимия източен стил. Това е добро съчетание. Навярно всеки от нас иска да поброди там…

Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.

Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.