Милостинята, молитвата и постът се явяват важни компоненти на духовния ни живот.
Фарисеите ги превърнали в публично шоу, за да получат похвала от другите за собствената си „духовност“.
Исус ги нарича лицемери, които в крайна сметка, няма да получат награда от Бога.
Нашето общение с Бога не бива да бъде на показ, а да общуваме с Него на място, скрито от хорските очи.
Ние сме длъжни да се молим, да постим и да даваме милостиня, не за наша слава и тогава Бог ще ни въздаде.
Жител на Пакистан прави такива измислени подстригвания на камилите, че кожата им се превръща в произведение на изкуството. За целта талантливият мъж използва само обикновени ножици.
Али Хасан живее в малко селце. Той всяка година отива на пазара в Карачи, за да украси камилите в навечерието на Ейд ал-Фитър, празнуван от мюсюлманите в чест на края на поста.
Камилите на този празник се жертват. Красивите животни украсени по този начин, не само изглеждат много по-привлекателни, но и струват много повече, така че изкуството на 48-годишния майстор му позволява да изкарва добри пари.
Още приживе Шолохов станал класик. Неговото име станало известно зад пределите на страната.
Наричали го „любимеца на Сталин“, а зад гърба му го обвинявали в конюнктура. Сталин в същност обичал Шолохов и му е „създавал добри условия за работа“.
В същото време Шолохов беше един от малкото, които не се страхували да кажат истината на Сталин. С цялата си откровеност той описвал на вожда лютия глад. Писал, че“възрастните и децата, се хранели с всичко, започвайки от ковчези до дъбови кори“.
Дали Шолохов е създал творбите си по поръчка? Едва ли.
Добре известно е, че Сталин по някакъв начин пожелал Шолохов да напише роман, в който „героите, войниците и великите генерали са били изобразени“ искрено и ярко, както в „Тихия дон“.
Шолохов започнал книга за войната, но не стигнал до „великите генерали“. Нямало място за Сталин и в третата книга на „Тихия дон“, която излязла на 60-годишнината на лидера.
Всички ги имало : Ленин, Троцки, героите на войната от 1812 г., само „благодетел“ остава зад кулисите.
След войната Шолохов се опитвал да се отдалечи от „силните на този свят“. Той отказал поста на генерален секретар на Съюза на писателите и най-накрая се премества в „Виошенская“.
По време на работата по музиката към трагедията „Егмонт“ Бетовен често се срещал с Гьоте. Двама велики мъже бавно се разхождаха по алеите на виенския парк и водели своите не забързани беседи. Много от минаващите им се кланяли.
По това време Гьоте заемал висок държавен пост. Той бил привикнал с раболепното внимание на подчинените си. За това всички поклони приемал за своя сметка. Отговарял им с леко повдигане на шапката си.
Изморен от това поетът се оплакал на композитора:
– Отегчен съм от всички тези безкрайни поклони!
– Ваше превъзходителство, не се ядосвайте – каза Бетовен с олимпийско спокойствие. – Може би част от тях са и за мен.
По време на Втората световна война, САЩ е изправен пред сериозен проблем. Враговете потапяли корабите им много по-бързо, отколкото те успявали да построят нови. По това време за построяване на един кораб отивала цяла година.
За решаването на този проблем бил изработен метод, който позволявал да се построи кораб за един ден. Методът се заключавал в това, че кораба строили с главата надолу, но когато го преобръщали, шевовете се разпуквали и съдът се разпадал.
Този проблем решил един християнин, които бил индустриалец по това време.
– Аз ще разбера как да реша този проблем.
След няколко дни на пост и молитва, Бог му показал, как да се заваряват шевовете, така че корабът да не се разпада и да остане цял.
Ако днес се сблъскате с проблем, не се опитвайте да го решите със собствени сили. Започнете да искате знание от Бога, което ще ви помогне да решите проблема.
Позволете на Божията мъдрост да работи на работното ви място, във вашето семейство и във вашите обстоятелства.