На широката поляна растяла зелена трева. По нея минал юноша. Когато се обърнал той забелязал, че в тревата са останали следите му. Това много го зарадвало.
Срещу юношата вървял старец. Той го попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Вижте, след мен в тревата остават следите. Поляната е голяма. Трева расте навсякъде, но в този край личи къде съм минал, – казал възторжено младежът.
– Това е забележимо само за теб, – засмял се старецът. – Ще мине време, тревата ще се изправи и никой няма да знае, къде си минал. Дори ако се върнеш и потърсиш следите си, едва ли ще ги откриеш.
– А нима на вас не ви е интересно, кога за последен път сте преминавали през тази поляна? – попитал юношата.
– Не, не ми е интересно, – отговорил старецът. – През тази поляна минавам за шести път. И всеки път си избирам посока, която на мен ми хареса. Никога не се оглеждам за следите, които остават след мен. Това е напълно безполезно. И без това след време те на цяло изчезват….

Веднъж английската кралица поискала от богат предприемач да се заем с делата на английския двор. Предприемачът отказал. Той обяснил на кралицата:
– Личните ми дела изискват постоянно присъствие и внимание.
Кралицата казала:
– Ти се заеми с моите дела, а аз ще се погрижа за твоята търговия.
Предприемачът се подчинил. Когато се върнал в дома си забелязал, че продажбите му са нараснали и дори имал доста голяма печалба.
По същия начин е и с нашия духовен живот. Ако отделяме повече време за делата на Бог, Той ще се грижи за нашето благосъстояние.
Господ никога няма да ни изпрати някъде, ако не ни снабди със всичко необходимо. Това, което не можем да направим сами, става възможно, когато Бог е до нас.
Той насочва действията ни в права посока и снабдява нуждите ни, за да изпълним нужното.

Клетките на сложни организми понякога реагират на натиск и дразнение в определена посока. Това явление дава възможност да се появят по сложни многоклетъчен структури, като нашите тела.
Група учени от Обединеното кралство са забелязали, че бактерията Bacillus mycoides може да променя посоката на растеж  в зависимост от промените в околната среда. Благодарение на откритието, могат да се създадат живи структури за наблюдение на системата под постоянно натоварване, например, като мостовете.
За първи път тази бактерия е била описана през 1842 г. Сега учените са забелязали, че й е присъщ уникален модел на растеж, който може да се изменя, когато попадне в култури със структурни дефекти.
При проучването, изследователите са направили снимки с микроскоп на бактериите поставени върху различни наранени повърхности и при различни налягания. В резултат структурните изкривявани на спиралите на бактериите е била от 1 до 90 градуса. Бактериите също показали растеж към стъклени мъниста, оказващи влияние на културата, на която били поставени бактериите.

Един естествоизпитател хванал едно пиле, което не можело още да лети и го отнесъл на две хиляди мили от родното му място. Птичето пораснало и когато го пуснали на свобода то се върнало в родината си.
Друг естествоизпитател донесъл в една северна страна яйце на пойна птичка, разчитайки, че когато пиленцето се излюпи ще се приспособи към местните условия и ще остане там да живее, но когато дошла есента то отлетяло на юг там, от където било донесено яйцето.
Птиците имат вграден инстинкт, на който се подчиняват. „Душата на човека по природа е християнска“ и това я влече към Бога. Само, когато има връзка с Него, тя е удовлетворена.
Безсмъртната душа на човека може да бъде наситена само от Бог. Тя е като магнитна стрелка, която постоянно се стреми към небесния полюс. Стрелката може да се отклони наляво или надясно, но привлечена от Божията любов, източник на милосърдие и състрадание, отново се движи в правилната посока.
За това научете се от птиците и познайте Господа.

Казуарът е признат за най-опасната птица в света. Всяка година в Австралия от тези „птици“ загиват 1-2 души. Те са способни да убият противника си с един удар на мощния си крак.

Основната опасност се крие във факта, че тази птица е много бърза, силна и напълно непредсказуема. Притисната в ъгъла тя е много опасна, а ако приближиш пиленцата й, не чакай милост.

Основното й оръжие са дългите й и много остри нокти. Тази птица лесно може да разпори човешка плът, повреждайки жизнено важни органи.

За разлика от други големи налетящи птици, като щрауси и ему, казуарът може да удря в различни посоки, както напред и назад, така и настрани.

Пиленцата им са напълно дружелюбни, но сприхавите им родители винаги се намират някъде наблизо.

Преди нападение казуарът издава съскащ звук.