Образувалия се отвор погълнал осем музейни автоекспоната, които са музейна рядкост.
Пропадането на пода е станало рано сутринта, когато още не е имало посетители. Камерата е записала момента, когато се е отворил диаметър с диаметър 20 метра и дълбочина 10 метра. На записът може да се види как всичко това става много бързо.
В онлайн медии е разпространен списъкът на засегнатите автомобили: ZR – 1 Spyder 1991 г., ZR1 Blue Devil 2009, Black Corvette през 1962 г., PPG Pace Car 1984 , White 1 Millionth Corvette 1992 , Ruby Red 40 години Corvette 1993 , Mallett Hammer Z06 Corvette през 2001 г, и White 1.5 Millionth Corvette 2009.

За двама художници от Пенсилвания, Ник Олсон и Лили Хорвиц, старите прозорци са станали „светлина в края на тунела“ в съвместният им жизнен път. Те ги намери на продажба за строителни отпадъци, което ги вдъхновило да създадат напълно прозрачна къща от използвани прозорци.
Формата, стилът и цветът могат да разкажат много за времето, мястото и къщите, където някога са били инсталирани. Старите прозорци се изкривяват с течение на времето, което още веднъж подчертава древния и мъдър опит натрупан от преминали през тях истории от живота. Не съм суеверна, но мисля, че в подобен дом са вписани историите и съдбите на хиляди хора.
Художниците са своеобразен народ, те живеят под свой подсъзнателен закон. Именно такива могат да постигнат уют в такава оригинална сграда.
От чисто практична гледна точка, къщата е добра и евтина. Всички строителни материали струват само 500 долара.
Къщата се намира на много живописно място. Максималната степен на остъкляване намалява разходите за изкуствена светлина до минимум. Прозорците с двойни и тройни стъкла имат много добра топло и звукоизолация. В къщата има много малки прозорчета, така че проникването на свеж въздух също не е проблем. Интериорът също изглежда много удобен, всичко в къщата е направено от дърво.
Защита от взлом няма, но не е нужна. Оскъдната обстановка, отдалечеността от населените пунктове и невзрачният външен вид е малко вероятно да привлече недобросъвестни посетители.
Вечерно време къщата се осветява от автономно захранване на слънчеви батерии.

Този вид жирафи се намира в списъка на изчезващите животни. Малкото има ръст 6 фута. 30 минути след появата си новороденото се е изправило на крака и е засукало мляко. Според основателят, който е и директор на центъра, момичето-жирафът е много любопитна и се интересуват от посетители още от първите дни на живота си.
Тя е представител на рядък вид жирафи Ротшилд. Този вид е получил името си в чест на британския зоолог лорд Валтер Ротшилд, които направил експедиция в Източна Африка в началото на 20 век и подробно е описал този вид жирафи.
Според центърът, в дивата природа са останали само 670 ротшилски жирафи. Те са записани в Червената книга на изчезващите животни.
Този жираф е първият представител от този вид, който се е родил в природоохраняемия център Гринуич, щата Канектикът.

Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

В Токио за посетители е открита площатка на телевизионата кула Tokyo Skytree, призната за най висока в света.
Строителството на кулата е завършено на 29 февруари  2012 г. Създаването й е отнело три и половина години. Височината на сградата е 634 метра. Откритата  площадка за посетители  е  на височина 350 и 450 метра.
Първият посетител на кулата е били жена със сина си. На този първи ден Токио е бил закрит от гъсти облаци. Лошото време не е прогонило първите посетитеки.
Телевизионата кула Tokyo Skytree  е била изградена на мястото на старата Токийска кула, построена през 1958 г. Тя е била висока 333 м. Очаква се, новата кула да предава сигнал в Токио и извън нея.
Преди изграждането на Токуо Skytree, най-високата в света е 600-метрова телевизионна кула в китайския град Гуанджоу.
За сега най-високата сграда в света е Бурж Халифа в Дубай. Височината й е 828 метра.