Това растение е силно отровно. Това трябва да знаете преди да решите да го занесете в дома си. Контактът до коя да е част на растението или сока води до стомашно разтройство, повръщане, коремни болки, нередовен сърдечен ритъм и дори спиране на дишането. Силната миризма може да предизвика главоболие и световъртеж.
В същото време, сок съдържа някои гликозиди, които се използват при направа на фармацевтични лекарства за лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност, особено при порок на митралната клапа с предсърдна аритмия.
В древни времена, африкански местните жители, които са живели в близост до езерото Танганайка и река Замбези, високо оценявали растението страфантуса, неговия бял сок и особено семената, които били силно отровни. Накрайниците на стрелите си, намазвали със сока, който се оказвал смъртоносен за хора и животни.
„По-малкият брат“ на страфантуса олеандъра се отглежда като декоративно растение в нашите домове и градини, но малко са тези, които знаят, че е отровно растение.
За това искам да ви предупредя не пипайте клоните на олеандъра с голи ръце. Не миришете цвета и не докосвайте листата. А ако сок от растението попадне върху кожата ви измийте мястото с голямо количество топла вода и сапун.
Когато цъфти, олеандърът не трябва да бъде в жилищно помещение.

Че злото съществува на този свят, това никой не може да го отрече. Хората едва ли ще отхвърлят това, те имат очи и уши, освен ако ушите им са по-дълги от тези на цар Мидас. Горкият цар, той предпочел флейтата на Пан пред лирата на Аполон и богът си отмъстил, като поставил на главата му две магарешки уши.  Животното с такива уши, се нарича „паневфимист“ това е човек, който възхвалява всичко, който е доволен от всичко, с други думи оптимист, както казват французите.
Как се е появило злото на този свят, не мога да ви кажа, защото хората не са постигнали съгласие по този въпрос. Древните гърци обвиняват Пандора, задето е отворила ковчежето, от което изскочили всички злини. Манихейците смятат, че бог, не можейки да довърши сам света, потърсил помощта на дявола, комуто дал в отплата правото да използува творението му. Други вярват, че дяволът съблазнил първата жена и че от това идат всичките ни беди. Понякога се питам, преди дяволът да измами Ева кой го е измамил него самия и го е превърнал в мразещ доброто демон, след като е бил преди това ангел, неопетнен и крилат като другите?
Макар че мъдреците не са постигнали съгласие помежду си относно източника на злото, никой обаче не отрича, че то съществува във вселената, поне на нашата планета, където го виждаме да властвува под хиляди образи. Това са войни, разводи, отровни змии, разбойници, подагра, бесилки, данъци, поробители, холера, глупост. Те никога не са липсвали от лицето на земята. Така те напомнят ежедневно на обитателите й, че Ева е изяла забранения плод.
От друга страна обаче, никой не може да отрече, че всеблагият Бог ни е дал в своята всемилост и много неща, макар че всички сме изпаднали в грях, като сме се родили потомци на Ева. Навсякъде срещаме доброто до злото, добродетелта до порока. Така че тези, които отричат съществуването на доброто, са не по-малко смешни от онези, които отричат злото. Оптимистите и песимистите са някакви странни животни, които би трябвало да се затворят в една и съща клетка.
Най-голямата от дарбите, които запазихме след падението или по-скоро придобихме чрез него е онази душевна сила, която наричаме „съвест“ и чрез която различаваме доброто от злото, като обикваме първото и намразваме второто. Съвестта има както слънцето петна и затъмнения. Страстите могат да помрачат за миг блясъка на това небесно светило, но не и да го угасят някога, защото както казва един поет, „човешкия род, взет изцяло, е честен човек“, т.е. обича доброто и мрази злото.