Веднъж при един мъдрец дошла красива девойка, обляна в сълзи:
– Какво да правя? Винаги се опитвам да бъда любезна, с добро да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки че съм приятелски настроена към хората, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчиви подигравки. Дори някои открито враждуват с мен. Не съм виновна в нищо, а всичко това е толкова несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя!
Мъдрецът я погледнал и казал:
– Съблечи се гола и така прекоси града.
– Да не сте луд,- възмутила се красавицата.- Ако се покажа така, всеки би ми посегнал и кой знае какво би направил с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се страхуваш да се покажеш гола пред хората. Тогава защо ходиш в света с разголена душа? Тя е като тази разтворена врата. Всеки, който не го мързи ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, как се отразяват неговите пороци, ще се опита да те оклевети, унижи и обиди. Не всеки има смелост да признае, че някой е по-добър от него. Нежелайеки да се променя, порочния човек враждува с добрите хора.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела, ще ти покажа моята градина, – предложил мъдрецът.
Водейки момичето през градината си, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях, но никога не съм обръщал внимание как разтварят пъпките си и цъфтят, но след това се наслаждавам на красотата и аромата им. Така и ти бъди като цветята. Разкривай сърцето си без да бързаш, незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел, и кой не заслужава това. Кой полива цветето с вода и кой разрушава венчелистчета и ги тъпче с краката си …

В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.

Дете, което по заключение на медицинския персонал в болница на китайската провинция Анхуей е починало, внезапно оживя точно преди кремацията.
У детето е забелязан вроден порок на дихателната система. От самото си раждане, то се е намирало в критично състояние. Родителите на тежко болното дете по препоръка на лекарите се съгласили да се прекрати курса на лечението му. „Смъртта“ била фиксирана, родителите получили документ и започнали да се готвят за погребението.
Церемонията по погребението внезапно била прекъсната. Едномесечното бебе заплакало в залата за прощаване с него непосредствено по време на траурната церемония.
Детето спешно било транспортирано обратно в клиниката и сега лекарите отново се опитват да спасят живота му.
Двамата от болничния персонал, които са били на смяна в деня на „смъртта“ на детето, носи отговорност за инцидента и вече са уволнени.
Случаи, когато“мъртви“ оживяват не е толкова рядко явление. Например, в Полша 56-годишния местен жител на Петерков бил толкова пиян , че го взели за труп. Интересното е, че лекарите пристигнали на мястото не открили никакви признаци на живот у мъжа и решили да го изпратят в моргата. Сега поляка има намерение да съди лекарите, тъй като е преживял голям шок, когато се събудил в моргата. След инцидента бил преследван от кошмари.
37-годишният автомонтьор от Уест Карълтън изненадал лекарите, като оживял 45 минути след спиране на сърдечната дейност. След още пет дни механикът напълно се възстановил и е бил изписан от болницата. Странното е, че след случилото се при изследване на мъжа не са отрити никакви признаци на сърдечно-съдови заболявания.

Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“