В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.

Поражението е нещастие, но не и позор. В света има много повече паметници на падналите воини, отколкото на победилите и нито един на избягалите от бойното поле. По-добре е да загинеш, отколкото да обърнеш гръб на опасността.
Тази проста мъдрост напълно намира приложение в ежедневния ни живот. По-лесно е да преживееш една горчива истина, отколкото да я избягваш непрекъснато и да се самозалъгваш.
Ларошфуко  е казал: „Всички ние имаме достатъчно сили да понасяме страданията на другите.“ Така е!
Но аз по същия начин бих мислила, ако проблемата стоеше не пред вас, а пред мене, дори ако от това зависеше животът ми.

„Игличките“ при копривата и връхчетата на скъпоценните камъни, които причиняват болка, като при изгаряне имат един и същи химичен състав. Те съдържат в себе си силициев диоксид.
Самите „иглички“ при копривата и подобните им връхчета при ахата, аметиста и оникса  представляват кухи цилиндърчета. Тъй като силициевият диоксид е крехко вещество, тези малки цилиндърчета се чупят при най-леко докосване. Така получените остри отломки влизат в кожата, при което се впръскват четири химични съединения. Това са ацетилхолин, хистамин, серотин, а на четвъртия още не е установен състава му.
Тези, които се оплакват от различните видове коприва, трябва да посетят остров Тимор, за да разберат какви „жестоки“ разновидности има това растение.
Изгарянето от тиморска коприва води до появата на голям оток, който не изчезва със седмици.
Между другото, къде може да се намери противоотрова срещу изгарянето от коприва?

Ако веднага на изгореното място се сложи смачкан лист от коприва и се потърка поразеното място, усещането за болка ще изчезне и няма да остане никакъв белег.
Не е ли странно, листата на копривата съдържат вещества, които неутрализират болката от изгореното място? Природата сама в себе си съдържа и изцелението.