Когато хората очакваха зимата да си отиде, тя с невероятна сила изяви присъствието си.
Силният вятър, ниските температури и силния снеговалеж не попречиха на Атанас и Жеко да се съберат край запалената печка и да говорят на воля за всичко, което ги бе развълнувало или им дошло на ум.
Те бяха стари приятели с младежки дух.
– Популярността и похвалите често са по-опасни за християнина от преследването му, – констатира Атанас.
– Те могат да го откъсне от Бога и той да не осъзнае това, – добави Жеко.
– В същото време такъв се превръща в човек, който е „възлюбил славата човешка повече от Божията слава“, – уточни Атанас.
– За съжаление, когато всичко в живота е благополучно, губим ясния поглед върху нещата, – поклати глава Жеко.
– Но ние трябва да подражаваме на апостол Павел, – наблегна Жеко, – който „се научи да бъде доволен“ във всяка ситуация.
– Нужно е да имаме желание да угаждаме на Христос, – каза Атанас. – И тогава, каквото и да ни се случи, ние ще знаем, че Го е допуснал за нашето вразумяване и растеж в служението.
– Трябва да знаем едно, – вдигна пръст нагоре Жеко наставнически, – всички обстоятелства независимо дали са благоприятни или неприятни за нас, добиват нов смисъл в Неговото присъствие.
– Трябва да се молим Бог да ни помага, – разпери ръце Атанас, – да не се притесняваме за това, което вършат другите хора и да бъдем доволни от всичко, което Той ни изпраща.
– Не трябва да се боим, – заключи Жеко, – защото за утрешния ден, Бог вече се е погрижил.
И двамата старци, се загледаха през заскрежения прозорец, където снегът продължаваше да вали.
