Вълците отсъствали от Йелоустонския национален парк повече от 70 години. Някога те били знаменитите хищници на парка, но през 20-те години на миналия век, те били напълно изтребени.
Природния баланс се нарушил. Популацията на елените бързо се увеличила. На голяма част от територията на парка започнала „прекомерна паша“ на трева и всякаква зеленина.
Тогава биолозите решили да върнат вълците обратно в Йелоустонския парк. Това направили през 1995 г.
Това дало уникална възможност на биолозите да изучат процесите, които стават, при връщането на хищниците в екосистемата.
Когато хищниците се завърнали, започнали да се променят реките в парка, гората, дори и самия пейзаж.

Американски учени са установили, че хората са склонни да избират своите приятели от тези, които са с подобни на тях ДНК.
Те са изследвали единични нуклеотидни полиморфизми (това е разликата между сравними части в ДНК на единичен нуклеотид между различни индивиди от един и същи вид) в геномите на хора и установили, че ДНК-то на двама души, живеещи като двойката са много близки.
Анализирани са над  1,7 милиона единични нуклеотидни полиморфизми, срещащи се в генома на хората.
Но, както отбелязват учените, корелациите, дължащи се аналогично ниво на образование при съпрузите, са по-високи от тези, намерени при генетична прилика.
Изследвания са направени върху 825 бели неиспанско говорящи американски двойки, в които съпрузите са родени в периода 1930-1950 и до момента са се пенсионирали, и все още имат стабилна връзка.
Получените резултати ще бъдат използвани от учените за изграждане на статистически модели на човешки популации, в които, като правило, образуването на съюзи между хора не се подчинява на строги закони и нямат случаен характер.
В бъдеще изследователите планират да изучат генетичния фон на междурасовите и еднополовите бракове, както и да разберат как сходството в ДНК влияе на приятелството между хората.

Кермодските мечки подвид на бирибала живеят близо до западното крайбрежие на Канада.
10% от популацията имат бяла или кремава козина, но те не са албиноси, нито са от семейството на белите мечки.
Този цвят е проява на рецесивен алел.
Според изследователите видът с бяла козина, по-трудно се забелязва от рибата. Така по-добре ловуват. Това е потвърдено експериментално.

При бактериите във вътрешната популация се поддържа генетично разнообразие, което се появява при смяната на екологичните условия.
Бактериите са най-разпространените организми. И на Земята няма място, където те не биха могли да живеят.
Тази приспособимост е свързана с високата им генетична вариативност. Случайното изменение, ако се окаже благоприятно, мигновено се разпространява в популацията.
Благодарение на бързото си размножаване, тези изменения бързо се разпространяват между тях.
Как се предават получените изменения?
Всички дъщерни клетки ще носят получената промяна. Постепенно при стареенето на предходните видове ще се изяви новата популация.
Известно е, че бактериите могат да обменят участъци от генома и възможно е това да играе някаква роля в приспособяване на популацията към новите условия.

Удивителният животински свят е богат на сюрпризи. Един от най-редките видове носи името окапи. Какво е то, кон, антилопа, зебра? Не. Окапи е горски жираф.
Животното има много необичаен вид: кадифена козина с цвят на тъмен шоколад, преливащ в червено. Краката са украсени в напречно черно-бели линии, а на главата си има два малки рога. Езикът им е толкова голям, че с него могат да си мият очите.
Почти двестакилограмовият звяр има два метра в дължина и височина, при холката, 160 сантиметра. Самките са малко по-високи от кавалерите си.
Пътешественикът Хенри Стенли през 1900г. достигнал басейна на Конго. Противно на очакванията му, местните жители не са показали изненада, когато видели конете на учения. Те казали, че такива зверове живеят в техните гори и ги наричат окапи. Но тогава ученият не е получил доказателаства за съществуването на тези животни в местните гори.
Няколко години по-късно Лондонското кралско зоологическо общество получило част от животинска кожа, която била класифицирана като кожа от специален вид кон.
Когато им попаднала цяла кожа и два черепа от „горския кон“ учените разбрали, че животното принадлежи към група от изчезнал вид животно.
Къде живее това чудно животно? Само в Африка, в Конго. Редкия вид бозайник не може да се приспособи към други условия на живот. Само няколко зоопарка в света мога да се гордеят са наличие на такъв екземпляр в тяхната колекция.
Точният брой на окапите в природата не е известен. Масовото изсичане на горите води до снижаване на популацията.
Този рядък вид е записан в Червената книга.