Елена гледаше с тъга дъщеря си. Най-после те се бе престрашила и бе разказала на Яна истината за баща ѝ.
– Ти си била любовница на моя баща? И той е имал своя семейство? – каза съвсем объркана Яна.
Тя гледаше изумено майка си. Чувстваше се като плод на греха. Това беше ужасно.
Яна дълго се бореше с това, но в последно време това чувство отново започна да се възвръща. Тя се възприемаше като недостойна, неприета, ненужна и не любима, както от Бога, така и от хората.
Беше приела Исус като свой Господ и Спасител, но усещаше, че нещо в нея не е както трябва.
Бог я благослови, постави я да служи в църквата, направи я консултант на един от лагерите, но въпреки всичко тя се чувстваше недостойна за всичко това.
Веднъж спонтанно бе възкликнала:
– Нима мога да направя за Бога нещо велико? Съмнявам се. Не бих могла да повярвам в това.
На една от службите в църквата, по време на молитва, Яна помоли Бог:
– Покажи ми, че моето съществуване има значение и че съм нужна на Теб и на хората.
Бог започна да ѝ говори чрез проповедника, но тя не го прие и започна да спори с Господа:
– Тези думи не са само към мен, а и към всички останали.
По-късно една жена се моли за нея. Всяка дума, която изричаше жената, имаше точно попадение, право в сърцето на Яна. Това бе първата вълна.
След това Бог ѝ говори чрез свидетелството на едно момиче, което каза:
– Чувствам се като сирак. Самотна, изоставена…..
По време на следващата молитва Яна едва се държеше на краката си. Вълна от любов я обля цялата.
Бог ѝ прошепна:
– Аз те обичам. Ти си Ми необходима. Предстоят ни велики дела. Ще дойдеш ли?
Яна не се чувстваше вече самотна. Тя бе достойна в Неговото присъствие. Разбираше, че е приета от Него, а това ѝ бе напълно достатъчно. Тя нямаше нужда от нищо друго.
– Ти не си плод на греха, а Мое благословение, – продължи да ѝ шепне Бог.
Яна, както никога до сега, сияеше от щастие. Тя обичаше всички и им се радваше. Искаше да прегърне всеки и да го дари с топли думи.
„В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни“.
