Трудно е да се работи във фирма свързана с комунални услуги. Най-вече, защото служителите ѝ трябва да се отзовават на странни повиквания или в неудобно време.

Николай работеше в такава фирма и съвсем не му бе леко. Много пъти са го срещали раздразнени и гневни, сякаш сам той лично е отговорен за повредата.

Колко пъти са крещели срещи него:

– Кой ви е изпратил? Вие сте некомпетентен. Друг на ваше място отдавна да е отстранил повредата.

– Вие сте безотговорен, вече втори ден звъним във фирмата ви. Къде се бавихте до сега?

– Всичко това сте направили с цел да ви повикаме на помощ, за да се обогатите.

Всичко това нараняваше Николай и го караше да мисли лоши неща за оплакващите се хора.

Но имаше случаи, в който Николай чуваше:

– Благодаря ви! Без вас нищо не бихме могли да направим.

– Златни ръце имате, Бог да ви благослови.

Тогава вярата в доброто с нова сила се възвръщаше у Николай.

Веднъж Николай поговори за тези проблеми във фирмата си с дядо Спас.

– Всички се преживели в живота си разрушения, които човек не може да поправи, – каза старецът.

– Тогава какво да правя? – попита Николай.

– В такива случаи имаме нужда от Бог, – каза дядо Спас, – защото само Той може да разреши проблемите ни.

– А мога ли напълно да съм уверен, че Бог винаги ще се отзове и ще ми помогне? – попита Николай.

– Той не само ще отговори на нуждата ти, – засмя се дядо Спас, – но и ще те подкрепи и възстанови. На Бога трябва да казваме: „Благодаря Ти, че беше с мен в тази ситуация“.

Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога, Неговата доброта и грижа.

Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят. Тогава животът се превръща в бурно море, което заплашва да ни погълне.

Всички преминаваме през такива предизвикателства, като разочарование, болка от загуба, предателство, дълго боледуване, безпомощността на старостта.

Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава започваме да потъваме, съмнявайки се в Божията грижа.

Именно тогава можем да се обърнем към Бога за помощ. Колкото и да сме уплашени и объркани, добрият Пастир ни познава. Той ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка.

Цялата християнска история е изпълнена с примери за Божията грижа и любов в момент на безнадежност.

От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.

Това изобретение дава уникална възможност да се пишат текстове, които да не се изтриват. Използвайки писалката могат да се рисуват всякакви предмети, а също и дрехи.

С нейна помощ лесно се създават обемни фигури, като цветя, птици или зверове.

По този начин могат да се представят различни архитектурни проекти.

Тази писалка е изработена във Великобритания. Тя работи в два режима. С единият пише и рисува с тънки линии, а при другия запълва детайлите.

Тази идея е разработена от китайски производители. Моделът е подложен на няколко изменения.

Новия образец е станал много по-лек от предишния. Така също, той има по-малка дебелина благодарение, на което писалката по-лесно се държи с ръка.

Зареждането на устройството става със зарядно. Към писалката е добавен предпазител, защитаващ я от падане на напрежението на електрическия ток.

Кабелът  е станал по-дълъг. Неговата дължина достига 3 метра.

Всеки може да рисува с 3D писалката, включително и деца в предучилищна възраст. За да се приведе в работно състояние устройството, достатъчно е да се натисне едно копче.

След което започва изхвърлянето на пластмаса навън, тя се контролира от контролер.

При липса на работа устройството се самоизключва автоматически. Грижата и поддръжката на 3D писалката е много просто.

В разработката на робота са взели участие Диего Фелипе Гранадос, работещ в Япония, а също и неговите колеги от Университет Тохоку.

Роботът е висок 1,8 м и се премества с помощта на колела.

Горната част на машината имитира човешко тяло. Андроидът може да се движи, като обикновен партньор.

Роботът за да анализира движенията на своя партньор използва видеосистеми, датчици за налягане и лазерен далекомер.

Машината  може да променя изражението на „лицето“ си в зависимост от успеха на партньора си.