Един човек нямал мир даже и в манастира. Много често изпадал в гняв.
Веднъж си казал:
– Ще се махна и ще отида да живея в някоя пещера. Ще бъда сам ще се успокоя и гневът ще ме напусне.
Както казал така и направил. Заселил се сам в една отдалечена пещера, високо в планината.
Един ден напълнил съда си с вода от извора и се прибрал, но когато сложил съда на земята, не било равно мястото и той се търкулна, а водата се разляла. Човекът се ядосал, треснал празния съд в земята и той се счупил.
Когато дошъл на себе си, си казал:
– Ето отново се ядосах, а живея сам. Ще ида между хората и ще потърся помощ от Бога, за да се отърва от гнева си.

Живеел в едно село хитрец, който помагал на хората при продажбата на стоката им.
Повикал го един съселянин да му посредничи при продажбата на кравата. Кравата била стара и безполезна, но хитрецът се съгласил. По време на продажбата той намигал ту на продавача, ту на купувача.
След няколко дни го срещнал бившия собственик на кравата и веднага започнал да му благодари:
– Благодарение на вашата помощ, аз имам повече от това, което очаквах.
– Добре ме разбра тогава, – казал хитрецът, – исках да ти кажа да искаш повече за кравата, но тъй като наоколо имаше много народ, не можех друго да направя освен да ти намигам.
Малко по-късно хитрецът срещнал и новият собственик на кравата.
– Изгорях, – започнал да се оплаква човекът, – кравата за нищо не става.
Хитрецът съкрушено навел глава и казал:
– Съжалявам, че не ме разбра. През цялото време ти намигах, все едно ти казвах: „Не купувай тази кльощава крава“. Не можех да кажа нищо на глас, наоколо имаше много хора.

Денят беше хубав. Бащата покани сина си да отидат заедно до магазина, за да купят поредната игра за приставката му.
Първо се поразходиха, а след това дълго избираха в магазина.
На касата пред тях стоеше жена, която беше силно огорчена, за това, че картата й не била приета, а тя нямала с какво да купи мляко за своето бебе.
Синът веднага харесал малкото дете, за това върнал играта и предложил на баща си да заплати млякото на жената.
– Вашето дете се нуждае много повече от храна, отколкото аз от своята игра, – така се опита да убеди синът непозната жена.
Очите на жената се изпълнили със сълзи и тя с благодарност прие помощта.
Бащата беше много горд със сина си и реши да му купи не една, а няколко игри.

Не ти е приятел този, който седи на масата, яде и пие с теб, а този, който в беда ти идва на помощ.
Този, който ти подава силната си ръка и те избавя от тревоги.
И по никакъв начин не показва, че ти е помогнал.
Някои хора няма да разберат как ухаят розите, други от горчивите треви ще направят мед.
Дай хляб на някой и той ще те запомни завинаги.
Но ако пожертваш живота си за друг , може и да не разбере….
Ако не можеш да обясниш това просто, означава, че нищо не разбираш.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.