По-правилното ориентиране на слънчевия панел дава повече енергия, но допълнителното оборудване увеличава разходите. Болшинство от тези панели са застопорени така, че губят част от потенциала си.
Новото решение е роботизирана система, която е много по-евтина от досегашните ротационни системи и има по-голяма надеждност.
Идеята се състои в заменята на отделните двигатели за регулиране на интегрираните системи с мобилен робот.
Панелите са поставени на стандартен купол оборудван са механика за едноосова или двуосова ориентация. Всички елементи са в близост до монорелсов път, по който се премества робота. Той подред преминава през всеки слънчев елемент и регулира положението в зависимост от това, къде се намира слънцето. Когато свърши работата с този панел, той преминава към следващия в системата и така ги обикаля по време на целия работен цикъл.
Голяма част от разходите за слънчеви електрически ротационни системи отива за стомана. При мобилни роботи се намали употребата й с около 1/2.
Използването на роботи увеличава цената на ват електричество от слънчева енергия с няколко цента, но значително намалява първоначалните разходи за изграждане на системата. Освен това се произвежда почти 40% повече енергия.
За продажба се предлага система с мощност от 300 кВт, включващ резервно копие на робот, монорелси и прикрепящи елементи. Роботите се захранват от литиево-йонни батерии, положението им се проследяват с GPS и обмена на данни става в една безжична мрежа.

Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

В света има множество необичайни статуи и паметници, но всички се намират в нормално вертикално положение.
Необичаен паметник може да се направи много лесно. Достатъчно е да вземете, които и да е и да ги обърнете обратно, надолу с главата. Така по-добре се вижда и дълго се помни.
Австралийският скулптор от Мелбърн Чарлз Роб е създал обърнат паметник на значителна фигура по време на колонизацията, първият вице губернатор на колонията Виктория Чарлз Ла Троуб.
Ла Троуб е заемал този пост от 1839г. до 1854г. и е помогнал за създаването на Кралската Ботаническа Градина, библиотеки, музея на Виктория, Националната Галерия и Университета в Мелбърн.
Разбира се, Роб никога не докосвал съществуващите паметници и не ги е обръщал, а е създал свой собствен, като е използвал композитни материали. Неговата цел била сериозна и благородна. Да въплъти в необикновения паметник необходимата почит към великия си съотечественик и едновременно с това да критикува ценностната система на обществото, която наводнява града с безсмислени монументи, но забравя да увековечи действително значимите фигури и моменти от историята.
Паметникът е представен на изложбата Making Melbourne през 2007г. Той предизвикал смесени отзиви. Някои смятали, че това е оригинално и смело, а други видели в него оскърбление на паметта на човека.
Въпреки всичко, паметникът бил инсталиран, което означава, че Роб е достигнал целта си.
Сега паметникът се намира в кампуса на Университета „Ла Троуб“ в областта Бандора, Мелбърн.

Благодарение на феминистките движения във Франция е забранено използването на обръщението „мадмоазел“.
Според феминиските, това обръщение се явява проявление на сексизъм и кара жените да разкриват семейното си положение.
След приключване със старите обръщения, в страната остават само следните за жените „мадам“, а за мъжете „мосю“.
Във Франция „мадмоазел“ наричат неомъжените жени. То носи скрит смисъл и под подразбиране се възприема като комплимент.
Когато французин нарича една жена „мадмоазел“ той подчертава, че тя е привлекателна и свободна.

Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…