Беше вечер. Петък, последния ден от работната седмица. Стоян Горанов излизаше от центъра на големият град.

Изведнъж видя светеща табела: „Натоварен трафик в следващите две мили“.

Стоян се ядоса:

– Какво? Що за съобщение е това. Петък вечер е. Естествено е трафикът да е натоварен.

Тогава се появи следващото съобщение: „Внимавайте със спрелите автомобили ….“

Едва сега Стоян разбра и се плесна с длан по крака.

– Това е очевидно, – засмя се той. – Цялото съобщение не се събира на табелата, затова се появява в две части.

Явно той бе прочел само първата час, за това се ядоса толкова прибързано.

– Колко забавно, – каза си Стоян. – Ако Бог реши да ни разкрие бъдещето, има ли смисъл това, ако не се осъществи първо настоящето? Какво ли щях да разбера, ако бях прочел първо втората половина на съобщението?

Стоян се размисли върху случая. Той знаеше, че нищо случайно не става.

– Винаги ми се е искало да знам какво ме очаква, особено когато ми предстоят трудности, – призна пред себе си Стоян. –  Но Бог многократно ми е показвал, че бъдещето няма смисъл, ако първо не преживеем днешния ден.

Стоян импулсивно махна с ръка и продължи:

– Какво толкова съм се запритеснявал за бъдещето, нали Господ е обещал да бъде с нас винаги?

Бъдещето зависи от настоящето. Но каквото и да се случва занапред, Бог ни предупреждава, за да се подготвим, така че да го преодолеем и да бъдем победители във всяка ситуация. Но дали Го слушаме и внимаваме на предупрежденията Му

В съответствие с решението на Европейския съд от 2013 г. ако влакът е закъснял с 1-2 часа, задължително е връщането на най-малко 25% от цената на билета на пътника.

Ако влакът се забави повече от 2 часа, на притежателят на билета трябва да се възстановят най-малко половината от разходите.

Интересно е, че трябва да се компенсира закъснението на влака, дори ако той се забави по „форсмажорни“ причини. Например, жп стачка или ако на релсите е застанал елен или лос, доста често срещано явление за Скандинавия.

Т.е. според мнението на Европейския съд, навремената доставка на пътници до целта е преди всичко.

Веднъж връщайки се от разходка, Хинг Ши заварил учениците си бурно да дискутират нещо.

Когато мъдрецът дошъл при тях ги попитал:

– За какво толкова спорите?

Учениците му казали:

– Ние се опитваме да изясним, кои недъзи при хората са най-страшни.

– И до какво заключение достигнахте?

– Решихме, че най-страшните от тях са: да бъдеш сляп, глух и ням.

– Вие сте казали само половината от това, което трябва да се каже, – казал Хинг Ши.

– Половината? – учениците се удивили.

– Да, забравили сте да споменете, че няма по- лошо да си сляп за страданията на другите, глух към молбите за помощ, безразлични и съгласяващи се с това.

Това разстояние от кожа между носа и горната устна се нарича лабиална бразда или филтрум на латински и фитрон на гръцки.

Именно на това място се съединяват части на човешкото лице при развитието на ембриона на 2-3 месец от бременността.

Оказва се, че филтрум имат не само хората, но и кучетата. При тях филтрумът разделя носа на половина.

Иврит или древноеврейския език е престанал да бъде средство за ежедневна комуникация още през 2-ри век, но се е задържал за литературно и религиозно използване.

В началото на втората половина на 19-ти век ционисткото движение си е поставило задача отново да направи иврит говорим език и в крайна сметка това е станало.

Езикът иврит е получил статус на държавен език след обявяването на независимостта на Израел.

Днес той се използва като първи език на няколко милиона души.

Това е единственият пример в историята на успешно възстановяване на мъртъв език.