Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.