Валя и Вера обичаха да пътешестват. Бяха получили малко повече пари и решиха да отлетят към топлите страни.

Избраха да посетят град Маракеш, древната столица на Мароко, един от градовете на приказките „1001 нощ“.

Градът не ги изненада много. Попаднаха на голям площад, където имаше много продавачи, просяци, заклинатели на змии и музиканти, чиято основна задача бе да грабнат пари по всякакъв начин.

Двете девойки изглеждаха лесна плячка за мошеници.

Валя и Вера разговаряха тихо, когато към тях се приближи продавач на евтини сувенири. Първоначално той им заговори на арабски.

Момичетата решиха да се пошегуват и започнаха на унгарски да обясняват:

– Не разбираме, не знаем вашия език.

Мъжът без акцент премина на унгарски, като предлагаше стоката си.

Валя и Вера се изненадаха. Те предполагаха, че този език не е популярен по тези места. Двете преминаха на английски. Арабина предложи стоката си и на този език.

Играта на полиглот продължи, като премина на френски, а след това и на немски. Мъжът без да се смути перфектно говореше и на тези езици.

Приятелките преминаха на български, надявайки този трудени и рядък език за Африка да се превърне в пречка за комуникация, но се бяха жестоко излъгали.

– Аз мога да говоря и на този език, – каза арабина и продължи да предлага стоката си.

Притиснати от неочаквания полиглот, момичетата не издържаха на натиска и купиха съвсем ненужни неща.

От къде Вера и Валя знаеха толкова езици? Навярно ги бяха учили.

В случая интересното бе друго. Често си мислим, че населението в Африка е неграмотно и далече от цивилизацията, но изглежда грешим.

Добре известно е, че ученето и овладяването на чужди езици влияе на човешкия интелект. Предишни изследвания показват, че хората, които говорят различни езици, старческото слабоумие се появява много по-късно. Въпреки това, ние вече знаем, че рискът от инсулт при полиглот е много по-ниска, отколкото при монолигвистите.

Изследователи от университета в Ланкастър провели изследване, което доказа, че рискът от инсулт при полиглот е много по-ниско от това на тези, които говорят само един език. Освен това, хора владеещи няколко езика, по-леко и значително по-бързо се възстановяват след инсулт.

Всичко това се обяснява много просто. Активната работа на основния орган на нервната система предотвратява проблемите с кръвоносните съдове и намалява риска от инсулт.

Има писмени доказателства, че М.В.Ломоносов е бил блестящ полиглот. Става въпрос за отговора му на въпроса: Какви езици владеете и до каква степен? Документа датира от 1760 г. и е написан собственоръчно от Ломоносов.

Тези езици, които знаел перфектно били отметнати с (x), те били 11 на брой. На много други езици Ломоносов четял без речник и можел напълно сносно да разговаря на тях и да ги разбира.

Ето списъкът им: Португалски, испански, френски (х), английски (х), ирландски, немски (х), холандски, датски, норвежки, шведски, италиански (х), полски (х), чешки, български, унгарски (х), монголски, фински, литовски, ливонски, чухонски, румънски, иврит  (х), гръцки (х), словенски (и), турски, татарски, сръбски, пермски, руски (х).

Друг известен полиглот е Лев Николаевич Толстой. Той е знаел 15 езика, включително английски, френски и немски съвършено, лесно четял на полски, чешки и италиански. В допълнение, той е знаел, гръцки, латински, татарски, украински и църковно-славянски, а също е изучавал холандски, турски, иврит, български и много други езици.

Един от най-добрите полиглоти в историята, които са живели през 18-19 век е италианския кардинал Джузепе Мецофанти.
Той свободно владеел 39 езика и още толкова можел да разбира, макар че никога не е напускал пределите на Италия.
Веднъж той научил език само за една нощ, само защото на сутринта трябвало да приеме изповедта на чуждестранен престъпник, осъден на смърт.
Какво по-хубаво от това осъденият преди смъртта си да потърси прошка от Бога  на родния си език.

Белгиецът Бен Хайне е разностранно развит човек. Сред многото му таланти могат да се споменат рисуване, живопис, журналистика, анимация и фотография.
Веднъж в главата му дошла оригинална идея, да комбинира две свои умения в едно. Така се появила идеята за „Молив с камера“. Замисълът бил в едно изображение да се комбинират фотография и скица с молив.
Технологията за създаване на изображението е много проста. Авторът прави снимка, а след това върху лист хартия възпроизвежда част от снимката или дорисува, като прибавя нещо от себе си. След това остава само да съчетае двете изображения и да ги снима отново.
За сега „Молив с камера“ се състои само от девет работи. Първото си изображение авторът е съпроводил с коментар, че това просто е експеримент.
Сред работите на Хайне има градски и извънградски пейзажи и изображения на животни. Понякога авторът създава реалистична картина, но друг път внася фантастични елементи, като в картината на четириоката котка или динозавъра.
Бен Хайне е не само талантлив илюстратор, но и добър полиглот. Свободно владее английски, френски и холандски език, и не много говори на полски, испански и руски. Негови изложби са били в Белгия, Великобритания, Румъния, Франция, Канада, САЩ, Германия, Бразилия, Испания и Палестина.