Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.

На един младеж през цялото време не му давал покой един въпроса: Как човек съчетава в живота си предопределението и свободния избор? С този въпрос той отишъл при учителя си. Възрастният човек го погледнал в очите и му казал:
– Когато отиваш в полето да набереш цветя, ти не знаеш какъв маршрут ще поемеш, даже в каква посока ще се движиш, а понякога дори не знаеш какви цветя ще набереш. Ти отиваш в полето, преминаваш от цвете на цвете ръководейки се само от свои вътрешни съображения. Навеждаш се над някое от тях, откъсваш го и го прибавяш към другите в ръката си.
Всяко цвете представлява твоят малък ежедневен опит,  пътя към него е част от твоя живот,  а букета е целият твой жизнен опит.  Какъв ще бъде той зависи единствено само от теб.

Имало един цар. Той считал за свой дълг да помага на всеки, който дойде при него за помощ. За това всяка сутрин сам участвал в раздаването на храната за нуждаещите се. Веднъж при царя дошъл един мъдрец, за да поиска малко храна за бедните. По това време царя оглеждал именията си, но бил в лошо настроение.
Мъдрецът отишъл в полето. Там намерил ядосания цар. Царят попитал с раздразнение:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да поискам храна! – казал мъдреца.
Царят още повече се раздразнил и започнал да крещи:
– Защо не дойде сутринта, когато раздавах храната за бедните?
– Аз не знаех за това, – спокойно отговорил мъдреца.
– Аз имам приемни часове! – продължил да крещи царя. – Ти можеше да дойдеш в уреченото време.
На това мъдрецът спокойно отговорил:
– Не се вълнувай, моля те! Аз тръгвам, забрави за мен.
Но царя започнал да се ядосва още повече:
– Що за хора сте вие?!  Имам и други задължения. Аз също съм човек, защо никой не отчита това? Какво в края на крайщата ти е нужно?
– Единственото, което исках, е малко храна. Но сега не искам нищо от теб.
И мъдрецът тръгнал да си ходи. Това разярило още повече царя. Той още по-силно се разкрещял:
– Искаш храна?! Тогава вземай! – с тези думи той взел бучка тор и я хвърлил след мъдреца. Човекът се навел с достойнство взел бучката тор и след като благодарил на царя си тръгнал.
През нощта царят сънувал мъдреца и голяма купчина тор. В съня си той попитал  мъдреца:
– Защо ми се появяваш в съня с тази купчина тор?
– Ти си чул, че каквото дадеш безкористно, ти се връща стократно. А когато го дадеш на свят човек, то ти се връща хилядократно.. Така че този тор си е твой и ти трябва да го изядеш.
– Как мой? И защо трябва да го изям?
– Вчера, когато дойдох при теб, молих за храна, а ти вместо нея ми даде тази бучка тор. А сега при теб се е върнала като голяма купчина. Такова е правилото.
– Боже мой, какво направих?! – царя ужасен се хванал за главата.
Мъдрецът продължител:
– Аз не мога да отменя това. Спомняш ли си, вчера аз опитах да ти помогна? Исках да си тръгна, но ти се ядоса, закрещя и хвърли това след мен. Не мога да отменя това, което е станало, но ще ти подскажа. Направи така, че да те критикуват, осъждат и ругаят. Тогава тези, които правят това ще разделят този тор с тебе. Когато някой ни критикува, ругае… споделя лайната, които трябва да изядем.
Когато царят се събудил, дълго размишлявал над съня си. След това взел бутилка с ракия, запалил цигара и излязъл на площада, където пред всички предизвикал скандал, дори се сбил с някой. След това с една проститутка под ръка се разходил пред поданиците си. Всички хора наоколо изпаднали в шок, а след това възнегодували. Започнали да го оплюват, да му се присмиват и да  издевателстват над него. А точно това му и трябвало.
Вечерта уморен, доволен от себе си, царят легнал да спи с надежда да види продължението на вчерашния си сън. И той го видял, но за съжаление, купът бил намалял съвсем малко.
– Как така? – завикал царя. – Ти каза, че това ще проработи.
– Работата е там, – отговорил мъдрецът, – че на площада е имало човек, който не ви е осъдил и критикувал.
– А сега какво ще правя? Аз съм цар и не би трябвало да се храня с лайна. Мога и да се отровя, ако изям всичко това.
– Добре, ще ти помогна още веднъж. Ще ти дам адреса на този човек. Ти лесно ще го намериш. А какво ще правиш по-нататък, ти сам ще решиш.
Царят се преоблякъл, гримирал се до неузнаваемост и отишъл при този човек. Когато го намерил го попитал:
– Вие навярно знаете какво вчера се случи в нашия град? Как се отнасяте към всичко това?
– И какво необичайно се е случило вчера? – попитал човекът.
– Не видях те ли как нашия цар се излага?
– И видях и чух. Но в това няма нищо страшно. Просто нашият цар се е уморил и му трябвало да се поотпусне.
– Но как така? – казва царя.- това е безобразие. Той със своето поведение подронва морала и устоите на обществото. На площада имаше и деца. Това не може да остане така. Трябва да се създаде опозиция и искам вие да я оглавите. Аз имам пари и финансово ще ви подкрепя.
– Не, аз в това не участвам. Нищо необикновено не видях вчера. Царят по рождение  е непостоянен и просто не е издържал този път.
– Ето заради такива като вас, падат нравите. Обществото напълно ще се разврати. Как ще живеем по-нататък?
Човекът не реагирал на тези думи. Той погледнал царя право в очите и му казал:
– Ваше величество, яжте си сами лайната.
Този човек още от самото начало знаел кой стои пред него и за това не се подал на агитацията му. А царя до края на живота си взимал малко от купа и го прибавял към храната си. Единственото, което го спасило били подправките и ароматите.

Масовото отглеждане на култури за производство на биогорива, има отрицателно въздействие върху птиците живеещи в полето.
Въвеждането на биогоривата, както се надяват привърженици му, трябва да окаже положително въздействие върху околната среда. Въпреки това, използването на земята за отглеждане на култури, от които ще се произвежда биогориво може лошо да се отрази на дивата природа.
Учените са създали компютърен модел, чрез който оценяват реакцията на пиците спрямо масовото култивиране на култури за биогориво. Те установили, че отглеждането на такива култури няма да нанесе вреда на птиците, ако полетата са малки, а културите се редуват. Необходимо е да се запазят непокътнати малките площи с естествена растителност, което ще допринесе за биоразнообразието.
В момента числеността на птиците в полето намалява и това показва, че земеделските екосистеми са под заплаха. Трябва да се хармонизира отглеждането на биокултури и съхраняването на птиците в полето.

Известен генерал воювал във войната. Неговият син бил лейтенант и също бил на фронта.
Бащата водел своята дивизия в атака и се придвижвал по бойното поле. Погледът му се спрял на убит офицер. Това бил неговия син.
Желанието на бащиното сърце било да спре до любимия си син и да се отдаде на мъката си, но дългът го зовял да продължи напред.
Бързо се навел над убития и едва докоснал бузата му и без да се бави дал заповед за атака.
Неутешимите сълзи на гроба няма да ни върнат загубеното и такава скръб няма да ни донесе нищо. Мъката оставя дълбоки белези, тя прави своя неотменим отпечатък в сърцето на страдалеца.
В действителност ние не забравяме тежките изпитания и никога не оставаме същите, каквито сме били преди да преживеем болката. Но мъката действа смекчаващо и облагородяващо на сърцето.
Наистина нещастни и достойни за съжаление са тези, които никога не са страдали и на които скръбта не е оставила своя отпечатък.
Ако останем в неутешима скръб, ние само сгъстяваме мрака около себе си, давайки му възможност да стигнем до сърцето и да подкопае усилията ни. Ако се отвърнем от мрака и се заемем с изпълнение на възложените ни задачи, силите ни ще се възстановят.
Вървейки напред по пътя на дълга, намираме своето пълно и истинско утешение.