Един от най-късите полети ще се осъществява от авиокомпания People’s Viennaline.

Маршрутът ще свърже австрийския Фридрихсхафен и швейцарския Санкт Гален. Разстоянието между градовете ще бъде изминато от самолет само за осем минути. Такъв полет ще има два пъти през деня.

Нововъведението ще започне през ноември. Цената на билета ще бъде 40 евро.

В компанията очакват маршрута да стане популярен. Въпреки, че разстоянието между двата града е само 20 километра, изминаването му по земята не е съвсем лесно. Градовете са разделени от Боденското езеро. С кола ще трябва да се направи обход от почти 80 километра, което е около час път.

Новият полет ще се счита за един от най-късите в света и в Европа. По-рано този статус е принадлежал на маршрута на компанията FlyNiki от Виена до Братислава, столицата на Словакия. Самолетът е бил във въздуха около 10 минути. Сега този полет е закрит.

Това бе добро място, особена на ски пистите. Петър, млад студент изучаващ философия, често идваше тук и караше ски. Това му доставяше голямо удоволствие, но му се искаше и друго, малко по-различно от спускане по пистите.

Петър често наблюдаваше порещите небето разноцветни парапланери. Именно на това място много добре се движеха въздушните потоци и парапланеристите ги използват много умело, когато бяха във въздуха.

Петър мечтаеше да полети, но се боеше от височината, затова само наблюдаваше полета на другите и им завиждаше.

Веднъж след поредното спускане  Петър едва не се сблъска с доста позната фигура – Марин, който много внимателно сгъваше купола на парапланенра си след проведеният полет.

– Здравей, – поздрави го Петър, – вече си станал професионалист, радвам се за теб.

– Знаеш, че най-напред започнах като любител, но това прерасна в нещо много по-сериозно, – повдигана рамене Марин.

– Аз отдавна  мечтая да летя, – каза въодушевено Петър, – небето отдавна ме привлича. Работата е там, че още като дете се боях от височините и аз използвах всяка минута да тренирам в тази насока. Въпреки това, достъп до парапланер, колкото и да се стараех, нямах.

– Тогава ела и ще летим заедно, но това може да стане утре. Програмата за полети днес съм изпълнил и повече няма да летя.

Очите на Петър искряха:

– Наистина ли ще ме вземеш? …. И аз ще летя?!

– Ела утре в седем часа сутринта, – усмихна се Марин и му подаде ръка. – Извинявай, но сега се оттеглям на почивка. Утре , сутринта ще се видим.

Марин му махна с ръка и потегли с колата си.

Петър тръгна към хотела с приповдигнато настроение:

– Утре ….., – въртеше се Петър широко разперил ръце, – ще летя. Ще се изпълни това, което толкова дълго съм мечтал. Няма да бъда сам, а с опитен летец …. и ще поря облаците.

Вечерта мина весело. С приятелите си Петър се заседя на бара, след което  заспа дълбоко.

Толкова дълбоко заспа, че проспа полета. Събуди се на обяд.

Марин беше изчезнал накъде „зад хоризонта“, а Петър нямаше телефония му номер. Двамата повече не се срещнаха.

Друг такъв случай да лети,  на Петър не се удаде повече. В живота не се прощава небрежността.

На 7 юни 2007 г. в Загреб се е провел необичаен парад на трамваи. 70 вагона TMK 2200 се движили по столицата на Хърватия, като змия, създаваща реални задръствания.

Това жалко събитие предизвикало голямо недоволство от гражданите.

През 1963 г.Френе Селек паднал от самолет DC-8 между Загреб и Риека. При полета по невнимание била отворена вратата на самолета.

Самолетът, от който паднал Френе се разбил. В катастрофата загинали 19 човека. Селек се приземил на купа сено и се отървал само с шок и няколко синини.

В чест на балканската страна бил наречен един от астероидите – 589 Хърватия. Откриването на този астероид станало през 1906 г. в обсерваторията на Загреб.

Поляризацията при слънчевата светлина при залез служи на прилепа да провери и правилно настрои своя вътрешен компас, така че да лети в нужната посока.

Поляризираната светлина се използва за ориентация на няколко птици, земноводни и насекоми. До сега биолозите не са знаели, имат ли прилепите някакви приспособления за зрение, с които да възприемат поляризираната светлина.

В експеримента учените оценили въздействието на поляризираната светлина на много прилепи. Те ги пуснали на 20-25 км от дома им с помощта на прикрепени радиопредаватели към тях и се убедили, че прилепите точно се ориентират в полет при залез, когато в атмосферата е налице поляризирана светлина.

Прилепите я използват за навигация заедно с позицията на слънцето, магнитното поле на земята,обонянието и ехолокацията.

От английското название бекас „snipe“, в началото на XIX век, е произлязла думата „снайперист“.

Особеностите на полета и сравнително малките размери на бекаса го правят трудна мишена. И този, който може да го порази със стрела може да се смята за майстор.

При чифтосване, за да привлече женската мъжкия бекас се издига на височина 100 метра, а след това пикира надолу. В същото време издава звук, който напомня блеене на овца.

Източник на шума са перата на опашката му, вибриращи под напора на въздуха.