Обикаляха пазара. На ъгъла видяха просяк. Седнал на чувал от зебло. Изглежда това беше единствената му вещ. Просякът беше сляп. Това забелязаха, когато той вдигна поглед привлечен от шума на стъпките им. Очите му бвха замрежени от млечно бяла мъгла.
Слепецът протягаше към всеки минувач ръка за милостиня. Този жест силно ги докосна.
Те бяха баща и дъщеря. Бедността не беше гостенин в техния дом.
Двамата се спогледаха и без нищо да си казват, отидоха и купиха храна.
Върнаха се при просяка. Момиченцето взе храната и се приготви да я даде на просяка. Но баща ѝ каза:
– Събуй си сандалите преди това.
Момичето не разбра, защо трябва да направи това, но послуша баща си.
След това отминаха и оставиха човекът да се нахрани.
– Татко, нали обувките се събуват само пред монах, в знак на почит, заради делото, на което се е отдал?
– Всички сме просяци, – каза мъжът. – няма значение как сме облечени в дрипи, расо или копринени дрехи. Всички искаме от живота едно и също. Този просяк може, би слепец по рождение, израстнал в нищета и изстрадал навярно много, съзира онази красота, заради, която не губи желанието си да живее. За това заслужава дълбоко уважение.
Също както протегнатите ръце на слепеца, човешкия дух чрез Господа може да се извиси над хаоса и разрушението и да разтвори криле за полет.

Животните и птиците имат опашки, но те им служат за различни цели.
При птиците това е многофункционално приспособление. По време на полет опашката е като кормило. По време на ухажване, тя се разпуска за красота. А при кълвачите служи за допълнителна опора към дървото.
Катеричката много обича да скача от дърво на дърво. Без помощта на опашката си, тя трудно би правела това. По време на полет пухкавата опашка помага на катеричката да пази равновесие.
На животните с гъста и пухкава козина опашката помага да се стоплят. Те я увиват около себе си и не замръзват в студа.
Лисицата с опашката си помага бързо да сменя посоката при бягане. Някои, като гущера могат да си откъсват опашката при опасност.
Ако хищник хване северноамериканската катерица за опашката, в зъбите му остава само „скалпела“ на опашката, а катерицата с голата опашка избягва.

Те са намерени там, където не трябва да има никакъв живот, в стерилните помещения на НАСА.
Там се създават условия на пълна изолация, за да се предотврати замърсяване на космическото пространство от земните форми на живот, които се подготвят за полет в космоса.
Един и същи вид е намерен в подобни помещения, намиращи се на разстояние 2,5 хиляди мили едно от друго във Флорида и във Френска Гвиана. Това са микробите Tersicoccus phoenicis.
Те са намерени там, където не трябва да има никакъв живот, в стерилните помещения на НАСА.
Там се създават условия на пълна изолация, за да се предотврати замърсяване на космическото пространство от земните форми на живот, които се подготвят за полет в космоса.
Един и същи вид е намерен в подобни помещения, намиращи се на разстояние 2,5 хиляди мили едно от друго във Флорида и във Френска Гвиана.

Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се, е бил Юри Гагарин.
Независимо, че неговият полет е бил само 108 минути и космонавта не е успял  да огладнее, при пускането на ракетата по план е трябвало да се нахрани.
Това е бил първият успешен полет на човек по орбитата около Земята и учените изобщо не са знаели, дали космонавта ще може нормално да яде в безтегловност, дали организма му ще приеме храната.
За опаковка на храната били използвани тубички, които до тогава били успешно преминали теста в авиацията. В тях имало месо и шоколад.

Аерогара. Пътници чакат на рампа за кацане.
От самолета излиза чистачка с купчина вестници под мишницата. Тя ги е събрала от оставените по седалките.
Изведнъж някой се провиква от тълпата:
– Ето, всичките вестници е събрала, а какво ще четем по време на полета?
Чистачката се обърнала към недоволния от групата и казала:
– „Отче наш …..“