Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.

Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.

– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби?  – питаше се Юсра.

Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.

Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.

Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.

– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.

Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.

В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.

Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.

Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.

Питаха я:

– Как си?

Тя само им кимаше с глава:

– Добре съм. Успяхме.

С благодарност другите бежанци ѝ казваха:

– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.

Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.

Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.

„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.

От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.

Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.

Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.

В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.

При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.

Много пъти Бог се обръща към хората, като започва с думите: “ Не се бойте!“

По същия начин Исус ободрява учениците си. Те ще проповядват „по покривите“, за да свидетелствуват за Учителя.

Колко страшно е това?! Но страхът си отива, когато идва любовта, защото „в любовта няма страх“.

Обичайте Отца, Който се грижи за вас и всичко ще стане възможно.

Сокерицата има голяма вместимост под езика. Чрез нея птицата пренася до 100 кедрови орехчета наведнъж.

Тя се опитва да направи свои запаси. Например, сокерицата набутва парчета месо под покрива, в преспите на снега и т.н.

С орехи тя се „запасява“ като ги закопава в почвата в окръжност от 2 до 4 километра. По този начин сокерицата способства за разпространението на кедъра.

През есента на 2013 г. в Томск е бил открит първия паметник на тази птица, заобиколен от кедрови дървета.

Едно от най-големите находища на сол е изсъхналото езеро Уюни в Боливия. То обхваща площ от 10 хиляди кв. метра. Всяка година езерото привлича огромен брой туристи.

Освен обичайните хотели, тук има няколко направени от солени блокове. От сол са направени не само стените и покрива, но и повечето мебели, включително маси, столове и легла.

В тези хотели е строго забранено облизване на стените, за да ги предпазят от намаляване на стабилността и унищожаване им.

Ресторантът на хотела предлага специалитети от месо на лама, агнешко и разбира се сол.

В хотела има бар със зала за игри – шах, билярд и кинотеатър с 40 места.

В Сан Франциско има 360 слънчеви дни. Това е огромен потенциал за развитието на алтернативни източници на енергия.

Властите на града са решили да не изпускат своя шанс. Скоро в града е приет закон, изискващ всички сгради по-високи от десет етажа, да бъде оборудвани със слънчеви панели.

До сега властите в града активно са поощрявали по много начини, включително и чрез система за преференциално данъчно облагане, поставянето на слънчеви електростанции върху административните и жилищните сгради.

Архитектите трябвало да отделят 80% от площта на покрива за слънчеви панели. Без това нито един проект няма да бъде одобрен за строителство.

Основната цел на властите е  до 2025 г. 90% от потреблението на енергия да е от възобновяеми източници.