Това рядко може да се види.
До леда някой е инсталирал рибарска мрежа. Отгоре могат да се видят само гърлата на привързаните към мрежата пластмасови бутилки.
Едно семейство орли живеещи тук наблизо, решават, че са поставените бракониерски мрежи на тяхна територия и те трябва да си вземат дължимото от тях.
Всезнаещите врани дошли тук, пречат на орлите да си вземат от мрежата риба.
Мрежата е дълга, за това орлите прелитат от единия край до другия. Преборват се с поплавъците и ето…. хванаха яещо.
През това време други от тях отиват на другия край на мрежата за да проверят дали се е хванала риба.
Връщат се, тук улова е добър.
Враните заемат заплашителни пози, грозно грачат към орлите, предполагайки, че тази мрежа е заложена за тях….
Рибата е уловена, а сега проверяват и на другия край…. и тук „кълве“….

Странен човек беше. Като че ли прекалено много се отъждествяваше с хората изпаднали в беда. Мисля, че затова раздаваше сладкиши и дребни пари на другите, за които смяташе, че ги искат. Той знае какво е да жадуваш за нещо. И жадуваше заедно с тях.

Помня как зяпваше невярващо и учудено сакати и недъгави, гърбави, джуджета, еднокраки, едноръки или хора с деформирани крайници. Отгатвах мислите му. Без да знае какво им се е случило, той се боеше да не му се случи и на него, а не винаги бе лесно да му се обясни това. Не можеш да го убедиш, че никога няма да пострада от нещастен случай или да се разболее тежко.
Забелязвам, че избягва да ги гледа в упор. Случваше се ръката или крака му да замръзнат в някаква неестествена поза или да се сгърчват, когато беше близо край тях.
Един ден го попитах:
— Защо искаше да му дадеш нещо?
Пред нас стоеше човек, неестествено навел глава, а погледа му бе безизразен, отсъстващ. В мислите си бе някъде другаде.
— Почувствах се щастлив — заявява той, като сви рамене и примижа на слънцето.

Изглеждаше леко притеснен и смутен.
— Тъй ли?
— А когато се чувствувам щастлив — продължава той, — обичам да давам. Лошо ли е това?
— Никак. Радвам се, че си бил щастлив. А защо беше щастлив?
— Защото знаех, че ще му дам парите. — Той спира за малко и се смее нервно. — После като разбрах, че това ме прави щастлив, прииска ми се да дам монетата, защото бях щастлив, че ще я дам.
Усмихнах се, но дълбоко в себе си разбирах, че е прав. Ние ставаме истински щастливи, когато разбираме, че трябва да дадем и го правим.

В необходимото време кревата завърта човек, лежащ на него. Това е добре за всеки, който не може да прави това.
Болничното легло е снабдено със матрак, който е сложен върху гъвкава рамка.
Сгъвайки се на едно място и опирайки се на друго, матрака поставя пациента в най-добрата поза, характерна за здрав сън.
Този вид изобретение, може да помогне на медицинските сестри, често и безболезнено да преобръщат прикованият към леглото пациент, за да избегнат получаването на рани при залежаване.