Първият ентусиаст създал подводница задвижвана по механичен път е бил испанският авантюрист, изобретател и адвокат по съвместителство Нарцис Монтуриоли. Той бил пренебрегнат относно ролята, която изиграл за развитието на подводниците, защото бил враг на обществения порядък. Освен това не искал изобретенията му да се използва за военни цели.
Монтуриоли решил да конструира подводница, след като станал свидетел на удавянето на човек събиращ корали близо до град Кадакес в Южна Испания. Намерението му било да направи това занимание по-малко опасно.
През 1859 г. успял да пусне първия си апарат „Иктинео I“. Забележително е второто му изобретение „Иктинео II“. То се е задвижвало от анаеробен двигател, за който не трябва въздух, използващ смес от магнезиев прекис, цинк и калиев хлорид. Това гориво генерирало топлина, с която се произвеждала пара. От тази реакция като страничен продукт се получавал кислород, който се събирал и се използвал от екипажа под водата и освен това захранвал лампите от вътрешната страна на подводницата.
Идеята била напредничева, но била приложена едва 70 години след смъртта на своя създател. През 1954 г. бил пуснат първият морски съд, използващ анаеробна система за задвижване. Това била първата атомна подводница на Военноморските сили на САЩ „Наутилус 517“. Тъй като кислорода за екипажа се произвеждал по химически път, а двигателите се задвижвали с атомна енергия, подводницата можела да остане под вода почти неограничено време и била в състояние да достигне всяка точка на света, включително и полярните ледени шапки.