Встъпвайки във Втората световна война флотът на САЩ е имал проблем за обучението на пилоти за бойни операции в океана.

Излитането и кацането на самолетоносачи в открития океан е било опасно, поради заплахата от германски и японски подводници.

За това било решено пилотите да тренират на Голямото езеро. За целта специалистите преобурудвали дава кораба.

Били обучени 18 хиляди пилота, а 300 самолета били разбити поради аварии. Голяма част от тези разбити машини се намират в долната част на Голямото езеро.

Минаха през втората врата, която не пропускаше вода и влязоха в помещение, където някога са били резервоарите с въздух на подводницата.

Самите резервоари бяха извадени. На тяхно място беше поставено ново оборудване, две табла с шайби и ключове, и бюро с компютър.

По-нататък се намираше помещение с уред за телепортиране, поне така предполагаха тримата приятели, които бяха нахлули в тази тайна „обител“.

Хари се засмя, когато видя варел със синкава течност, която много приличаше на маслото, което се появяваше тайнствено в чантата,  на определени интервали от време.

Варелът беше свързан с часовник и тръби, които завършваха в кръгъл съд на пода.

– Е сега вече знаем от къде идва загадъчното маслото, което пълни кожената чанта, която намерихме в изоставената сграда, – каза Станислав.

– Как ли работи това нещо? – попита Светослава, като внимателно разглеждаше всички прибори, тръби и инструменти.

– Не съм достатъчно умен, за да мога да ти обясня това, – засмя се Хари.

– Учудващо е, че такова нещо изобщо работи, – продължаваше да оглежда целият механизъм Светослав.

– Това е научно постижение, което ще промени бъдещето на транспорта като цяло, – подхвърли Станислав.

Хари пристъпи към часовника и го пренастрои, така че загадъчното масло да се появява два часа по-рано.

– Ей, какво правиш? – развика се Станислав.

– Изпращам съобщение на Венци, Мира и Наско, че сме открили източника на тайнственото масло, – засмя се Светослав.

Венци, Мира и Наско бяха другите трима ентусиасти, който се бяха заели да разгадаят тайната на появяващото се масло в чантата.

Тримата приятели Хари, Станислав и Светослав бяха открили тайнствения източник, но не знаеха още как работи. Техническите умения и знания, които притежаваха, не бяха достатъчни, за да разгадаят, как работи това чудо.

Изобретатели са създали подводница, която се захранва от слънчева светлина. Новото съоръжения е кръстено Reef Explorer.
Подводницата е предназначена изключително за широките маси. Очаква се появата и на частни подводници, задвижвани от слънчевата енергия. Те ще струва не повече от среден автомобил. С тази необичайна лодка на всички заинтересовани ще може да се демонстрира красотата на подводния свят.
Под водата ще се намира само долната централна част на съоръжението. То ще бъде направено от специален прозрачен и много здрав материал. От страни на прозрачното тяло ще бъдат разположени два поплавъка със двигателите задвижвани със слънчеви панели.
Електрическа енергия, която ще се произвежда, трябва да бъде достатъчна, за да работи тази подводница. По-специално, това превозното средство ще се използва в близост до екватора. В този случай, пряката слънчева светлина, която ще пада върху фотоелектрическите клетки, ще зареждата батериите, която след това ще поддържа режима на работа на подводницата в продължение на шест часа.

Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

С бързото развитие на съвременната ракетна техника, се предлагало голямо разнообразие от проекти, за използването на ракети за бърза доставка на пощата.
През 1930г. ентусиасти са разработили такива програми в Германия, Великобритания и дори Индия.
През 1959 г. американската пощенска служба е направила успешно изстрелване на ракетата, в която е заменена ядрена бойна глава със специален контейнер пълен с кореспонденция от подводницата Barbero.
През 1990 г. руските военни няколко пъти изпратили съобщение от подводници до цялата страна.
Въпреки всички тези усилия, технологията никога не се е използвала масово, поради относително високата ѝ цена.