Каква радост беше. Валентин си купи нова кола. Той обичаше да я кара навсякъде.

Още при покупката дилърът го предупреди:

– Проверявай маслото при всяко зареждане и го сменяй на всеки три хиляди километра.

Валентин дори не обърна внимание на съвета. Той нехаеше за последствията.

Година късно той усети миризмата на изгоряло масло, но си каза:

– Голяма работа, нали върви.

След това се чу странен глух звук в двигателя, но Валентин и на него не обърна внимание.

Дразнеше го постоянно мигащата светлина на таблото и той я покри с черно тиксо. Затова не видя как жълтия предупредителен знак се обагри.

Един ден лъскавата колата на Валентин спря и отказа да запали. Той заудря по таблото. Натискаше всички възможни педали и копчета, но тя не помръдна.

От къде да знае горкия, че маслото в автомобилът ми е свършил?!

Когато си купи колата, финансовият му съветник го посъветва:

– Застраховай я.

Но той не го послуша. За него бе важно да върти волана и да пътува.

А сега не можеше да си позволи нов двигател ….

Колко пъти Бог ни е подбуждал да коригираме пътищата си?

Казвал ни е:

– Дете мое, това е грешно! Промени посоката!

Тези подбуждания и предупреждения, могат да ни държат далеч от непослушанието, но само ако ги слушаме.

Нека не бъдем глупави като Валентин.

БЗастудя. Вятърът немилостиво подканяше дърветата да му се покланят до земята. Въздухът бе свеж, но леден.

Мая и Динка бързо крачеха към дома си. Всяка от тях  очакваше с нетърпение да достигнат до топлия кът, където щяха да сгреят премръзналите си крака.

– Най- после, – въздъхна облекчено Мая, след като двете бяха прекрачили прага на топлата стая.

Динка се зае да разтърква премръзналите си нозе, но това не ѝ попречи да се усмихне и да сподели:

– Наш приятел не закара до Варна, където сестра ми ни покани на закуска. Съпругът ми през цялото време се грижеше за мен. Какво съм направила, за да заслужа това? Нищо.

– Всички тези хора са направили добро, поради любовта в сърцата си, – обясни Динка. – Всеки от тях е проявил нежност и загриженост, тъй както Бог постъпва спрямо нас. Те са показали на практика Божията любов и живеят така, както вярата им ги подтиква.

– Да спомням си, – каза Мая, – нали Исус е казал, че трябва да обичаме Бога и да любим другите както самите себе си. Могат ли хората да имат Божията любов във себе си? Другите могат ли да изпитат тази Божия любов, когато им служат?

– Служенето на другите се изявява в различни форми, – уточни Динка. – Това може да бъде превозване на някой до лекар или да се донесе храна на болния. А може да бъде и ремонт на дома за тези, които не са в състояние да направят това или да се даде необходимото на бездомния на пътя.

– Но как мога да направя това най-добре? – попита Мая. – Да отида в някой комитет, който обслужва нуждаещи се или да участвам в някое подобно служение в църквата?

– Вслушай се в подбуждението на Святия Дух, – отговори Динка. – Обичай, служи, живей и израствай! Огледай се наоколо и намери някого, на когото да послужиш още днес.