Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

Възрастен вече художник казал на учениците си:
– Преподавах ви три години. Сега идете и намерете съкровищата в живота.
– Какви са тези съкровища? – попитали учудено учениците.
– Съкровища са мъдростта, вярата, красотата, трудолюбието.. ..Ако успеете да ги предадете на вашите платна, вие ще създадете шедьоври.
– Учителю, вие пропуснахте любовта, – отбелязал най-младият от учениците.
– Тайните на човешкия живот са много, но тайната на любовта е най-загадъчната.  Само този, който обича със цялото си сърце, може да я разбере, – замислено казал учителя.
След година учениците се върнали и донесли картините на учителя си. Много платна били толкова добри, че предизвиквали възхищение.
Най- малкият ученик от групата донесъл портрет на момиче. Тя била като жива. Притискала към гърдите си букет от маргаритки, а цялата картина била озарена от нейната усмивка.
– Аз открих тайната на любовта, учителю! – възкликнал ученикът.
– Но Къде е тук любовта? – с насмешка попитали останалите.
– Любовта живее в моето сърце, – сияещ отговорил ученика. – Но искрите на любовта бликат от очите, порозовяват бузите и се крият в усмивката на моята любима.
Всички дълго гледали картината. Те не могли да отместят поглед от нея.

Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.

Необичайната къща се намира в Одеса. Много малко хора знаят за нейното съществуване, да не говорим за гостите на града.
Къщата се намира в края на Приморския булевард. Известна е като „Къща на вещицата“ или „Дом с една стена“.
Жилището е необичайно, макар и на пръв поглед да не се отличава от подобните сгради на улицата. Достатъчно е да го погледнем от друг ъгъл и веднага ще ни озари мисъл: „Къщата е плоска!“ Наистина домът от страни изглежда напълно плосък, все едно се състои от една стена. Поглеждаш, балконите украсени с цветя, на прозорците има завеси, има климатици на стената и умът ти не може да го побере. Явно сградата е населена. Питаш се: „Какви хора живеят тук?“
В действителност няма нищо мистично в този дом, плоскостта му е само визуална измама. Тайната се състои в това, че стените на този дом са три и образуват триъгълник.
Шегуват се, че тази мистична особеност е станала не благодарение на замисъла на архитекта, а защото не са достигнали средства,  за да се построи и четвъртата стена.

Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.