Учени доказаха по математически път, че жирафите могат да плуват, въпреки че никой не ги е виждал да го правят.

Но те не са много добри плувци.

Д-р Дарън Нейш от университета на Портсмут и д-р Доналд Хендерсън от Кралския палеонтоложки музей „Тиръл“ в канадската провинция Алберта са изследвали какво се случва, когато  дигитален жираф бъде поставен  дигитална вода.

За създаването на дигитален жираф са били необходими изчисления за теглото, масата, размера, формата, капацитета на белите дробове и центъра на тежестта на животните. Изчисления са направени също за ротационната и флотационната динамика, както и външната повърхност на жирафа.

Авторите установиха, че възрастен жираф може да се държи на повърхността при дълбочина на водата 2,8 м. В по-плитки води животните просто ще ходят. След като изплува на повърхността,  жирафът става нестабилен във водата заради дългата си шия. Неговата необичайна форма означава, че той би плувал по особен начин, като предните крака ще дърпат тялото надолу.

Авторите на изследването признават, че жирафите биха се поколебали да влязат във водата, защото съзнават, че там са в по-лоши условия в сравнение с тези на сушата.

Хаусдорф се натъкнал на сензационна карта на земната повърхност. Тя била открита в 2100-годишната гробница на китайката Ма Ванг Дуи.

Направена в мащаб 1: 180 000 карта е с невероятна топографска точност. Върху коприна е изобразена вярно областта Даосиан в провинция Хуман от долината на река Шиво в околностите на град Нанхай на провинция Гуангдонг.

Професор Ванг Схипинг който бди над най-необикновеното съкровище в Историческия музей на град Сиан признава, че ако това не звучало толкова фантастично, човек трябвало да признае, че първообраза на тази карта е била сателитна снимка, която е направена преди хилядолетия от сателит, намиращ се на околоземна орбита.

Дали наистина първоизточника на картата от Китай е била сателитна снимка? Кой е бил в състояние преди хилядолетия да прави снимки от космоса?

Представете си, че триете една в друга две необработени дъски. Силата на триене е доста голяма и за това прилагаме огромно усилие за извършване на това действи. Полираните дъски се хлъзгат една спрямо друга много по-лесно. А ако изпробваме още по-гладка повърхост какво ли ще се получи? Нека вземем две стъкла.  Стъклата се прилепват едно към друго и отново трябва да прилагаме огромна сила, за да ги плъзгаме едно спрямо друго.
А какво ще стане ако приближим два еднакво гладки парчета от един и същ материал? Да те ще сраснат в едно цяло парче.
Следователно, за да се намали силата на триене,  повърхностите не трябва да бъдат идеално гладки или много груби. В случая е необходим някакъв компромис. Именно такъв компромис е налице при акуловата кожа.
Тази кожа е покрита с малки пластинки, които подобряват оптекаемостта на тялото и намаляват съпротивлението.

Искуствена имитация на акулова кожа са се опитвали да експериментират върху самолет. Неговият коефициент на съпротивление е намалял с 10 – 15 %. Човек може да имитира природата, но не може напълно да я замени.