В плевнята стояли два плуга. Единият бил грозен и ръждив, а другият изящен и лъскав.

Ръждивият плуг със завист гледал как слънцето се отразява върху лъснатите части на съседа му. Веднъж той не издържал и казал:

– Не е честно! Ние сме еднакви. Ти си толкова красив и вечно блестиш, а аз не. От къде идва при теб това великолепие? Трябва да има равноправие.

Вторият плуг се засмял и казал:

– Наистина трябва да има справедливост. Аз от ранна сутрин до късна вечер работя, затова съм лъскав. Просто нямам кога да ръждясам.

Умните работят, а мързеливите търсят извинение и оправдание на мързела си.