Полковник Пьотър Паренсов е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус през 1860 г. и Военната академия през 1867 г.. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.
Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви мрежа от доверени лица измежду местното население.
Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост. Там получава ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за турските части.
Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е била заблуждаването на турското командване относно мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.
За целта Паренсов използвал българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полковник Брекенбери.
Паренсов знаел, че английският шпионин предава всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения „от първа ръка“ за плановете на руснаците.
Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.
Полкковник Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите си във войната е повишен в чин генерал-майор.
След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.

Един ден, или по-скоро вечер, посетителите на известния Хайд парк изтръпнали от страх. Над зелените корони на дърветата се появила огромна триизмерна глава, като призрак, която започнала да разказва истории от живота на града, от неговото минало, настояще и бъдещи планове. Това изпълнение  наречено Emergence  било устроено от художникът Крейг Уолшм един от участниците на арт-проекта Art & About. в Сидни.
Този проект съчетава много улични инсталации, създадени от различни художници и никога не можеш да се досетиш отрано, какво са измислили за дадената вечер. Призрачни лица в дърветата на парка Крейг Уолшм и неговият екип не са избрали случайно. Факт е, че за гражданите Хайд парк е не само приятно място за разходки, излети и отдих на открито, но също и за градски събрания, митинги, протести и занимателни социални събития.
Огромните прозрачни лица по дърветата, са една илюзия, един фантом, проекция, която се основава на играта на светлината и сянката. Това е насочване специално оформени потоци от светлина към дърветата.
Не е учудващо, че в Хайд парк се събира тълпа от любопитни, които искат да видят тази невероятна гледка, и много идват и от други градове.
Известно е, че светлинната инсталация на Крейг Уолшм е правена в продължение на няколко години и с всяка изминала година усъвършенствайки уменията си авторът изненадва публиката с нови оригинални идеи.

Мина времето, когато сутрин чувстваше заряд от бодрост и бързаше да започне деня изпълнен с планове и постижения. Тогава той смяташе, че сънят е загуба на време и спеше само по необходимост.
Малко завиждаше на хората, който се оплакваха от безсъние. Недоумяваше: „Как можеш да страдаш от факта, че живота ти дава допълнително време?“
Времето никога не стига…
Сега той се убеди от собствен опит, че количеството време, не означава  качествено такова….
Както бе казал един поет: “ Ние живеем в едно безвремие…“

Те били от щата Охайо. Родителите им били убити, когато били на няколко седмици. Близнаците били осиновени от различни семейства. От тук започва серията от невероятни съвпадения.
Двете приемни семейства без да се консултират и да знаят плановете си, кръстили момчетата с едно и също име Джеймс. Братята израснали без да знаят за съществуването на другия. И двамата получили юридическо образование. Били добри дърводелци и умеели доста добре да чертаят. Оженили се за жени с едно и също име – Линда. Всеки от тях имал син, когото кръстил Джеймс Алан.
По-късно и двамата се развели, оженили се повторно за жени с еднакво име Бети. Всеки от тях имал куче Той. Съвпаденията като че ли били безкрай.
На 40-годишна възраст те се срещнали и били впечатлени от факта, че през време на принудителното си отделяне, изживели един и същ живот два пъти.
Интересното е, че синовете им се оженили и имали също синове. Единият нарекли Богдан, а другия Василий, за да ги различават, защото те много си приличали. И тъй като живеели близко един до друг, често ги бъркали.