Израилтянинът Барух Баркаи е известен със своята уникална колекция от автографи. Той е имал около 3 хиляди взети от известни личности като: Алберт Айнщайн, Салвадор Дали, Марк Шагал, Марлене Дитрих, Нуриева, Мая Плисецкая, Евтушенко, Горбачов и много, много други.
Стотици автографи били върху писма, картини, ноти, документи, книги…..
С това необичайно колекциониране, израилтянинът, родил се в първите години на 20 век, се занимавал повече от 60 години.
И през всичките тези години автограф отказал да му даде само един човек – Гари Каспаров.
На шахматистът така подействала загубата от Натан Шаранското, с когото се срещнал на сеанс на едновременни игри в Ерусалим, че Гари напуснал помещението и не желаел да влезе в контакт с никого. Даже отменил пресконференцията.
А Баркаи се върнал в къщи с празни ръце.

Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин трябвало, според Хитлер, да докажат на света превъзходството на немските атлети и арийската раса като цяло.
Тези планове нарушил американският чернокож атлет Джеси Оуен, който спечелил четири златни медала в бягането и скачането.
Хитлер не се ръкувал с него, макар това да нямало отношение към Оуен. Фюрерът по принцип се отказал да се ръкува с победителите от другите страни, но след Олимпиадата, им изпратил запомнящи се писма със своята фотография.
За разлика от него президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт изобщо не насърчил шампиона. Не го поканил в Белия дом, даже не му изпратил поздравителна телеграма, страхувайки се да не изгуби избирателните гласове в южните щати на предстоящите избори.

Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

Напоследък имам чувството, че между страните е започнало някакво тайнствено съревнование, за направа на най-голямата и креативна скулптура в света.
Скоро в Чикаго бе издигнат осем метров паметник на Мерлин Монро, след това в Оребро бе създаден голям  жълт заек. А сега и Германия със своята къпеща се блондинка в Хамбург.
Статуята е направена от стереопор и стомана. Инициативата за поставянето й  е на Оливър Фост, занимаващ се предимно с реклама. С тази скулптура той е искал да подчертае, че Хамбург е град на водата, в който живеят творчески личности.
Средствата за реализиране на този проект са дадени от частни лица.
Първоначално властите са смятали да оставят скулптурата само 10 дни, но започнали да получават писма, в които хората искали, тя да остане за по-дълъг период от време.
Местните жители често идват близо до статуята с лодки.