Лекарят, чиито услуги ползвал Дюма, го помолил да напише отзив за него.
Известният писател написал следното:
„В района, който обслужва доктор N. трябва да се ликвидират болниците“.
Това докторът оценил като признание за неговите заслуги.
Но това, което написал Дюма по-нататък охладило неговото самочувствие.
„Вместо това трябва да се открият две нови гробища“.

Евгени Леонов пристигнал във Финландия, за да участва във филма „За кибрит“ по едноименен роман на фински писател.
Преди снимките му предложили да се срещне с преподаватели и студенти от университета в Хелзинки. Артистът с удоволствие се съгласил, тъй като знаел за своята популярност сред финската публика.
В университета го очаквал неприятен сюрприз. Още не излязал на сцената и го освиркали. Леонов се смутил и се оттеглил зад кулисите
Обяснили му, че колкото по-силно свиркат, толкова е по-голяма любовта на зрителите. Такива били финските обичай.
Тогава Леонов излязъл радостен на сцената, сложил двата си пръста в устата и изсвирил оглушително.

Това е невероятно. Абсолютно непознати, които нямат семейни връзки, толкова много си приличат сякаш са близнаци.
В историята е имало не малко такива случаи. Макар че са сходни имат някои разлики.
Очевидец на феномена копие на човек, може да срещне или своя собствен двойник или копие на добре познат на него човек.
Подобен случай имал и Марк Твен, когато пътувал в Канада.
Веднъж той бил в Монреал, където в негова чест домакин устроил прием.
На този прием писателят видял една от своите стари познати, с която не се е срещал най-малко 20 години.
Тя се намирала близо до Твен в компания с другите поканени гости, разменяйки с тях по някоя незначителна фраза.
За изненада на Марк Твен, тя не само не дошла до него за да се видят, но дори не му кимнала глава, за да го поздрави….

Произведенията на един английски писател нямали никакъв успех сред публиката.
Той много пишел, но поради това че не бил признат бил много огорчен.
В своето отчаяние се обърнл към Уайлд:
– Какво да правя с този „заговор с мълчание“ срещу моите произведения?
Уайлд отговорил:
– Не ви остава нищо друго освен да се присъедините към него.

Полски писател Михаил Хоромански веднъж казал: „Вие можете да лъжете не само с думи, но и букети“. Следвайки това изявление, за творчеството на американската художничка Карол Каваларис, перифразирайки Висотски, можем спокойно да кажем: „Нито една пъпка не лъже“.
Карол Каваларис е авторка на прекрасни картини с „цветя“. На пръв поглед изглежда, че те са нарисувани с маслени бои, но в действителност това е цифрова живопис.
Художничката владее традиционната техника на рисуване, но предпочита по-модерни технологии, защото те дават възможност за реализиране на най-дръзките идеи и стимулират въображението.
Деството си Карол е прекарала в Южна Калифорния, а сега живее е Колорадо. Тук тя може да се насладите на невероятните пейзажи на Скалистите планини, разходките в гората, с една дума, да бъде сама с природата. Красотата на света вдъхновява художничката да създава картини. Често, в допълнение към цветовете, тя изобразява животни и птици. Карол Каваларис в работата си използва такива графични редактори като Photoshop и ArtRage. Тя се шегува, че  като всички рисува с „четка“, само че за платно ѝ служи екрана на монитора.
Някои изображения са създадени изцяло на компютър, има и такива, в които комбинират реалност и полета на фантазията.
Понякога авторката приема като основа обикновена снимка и я „доработва“ с Photoshop. Модел с подобна техника Карол нарича „живо изкуство“.
Резултатът е наистина впечатляващ, насладете се!