Кокосовият остров е фантастично царство на акулите. Водната зона е покрита с океанска флора и фауна.

Островът в момента е все още необитаем. Преди около 500 години на остров Кокос са открили пирати, бягащи от правосъдието.

Основното съкровище на острова е неговата природа.

Необитаемият остров от 20 години насам е природно наследство под опеката на ЮНЕСКО.

Околностите на острова са доста привлекателни места за любителите на подводните приключения.

Дълго време ацтеките използвали като разменно средство какаовите зърна. Дори телата на принцесите попаднали в плен на врага, са били изнасяни на пазара и разпродавани срещу такива зърна, защото това било угодно на боговете.

Какаовите зърна били особено полезни при дребни размени между хората. Докато пълните торби, съдържащи по 24 000 зърна играели ролята на „едри пари“, то зърната били „стотинките“ при търговията.

По това време се появили и първите фалшификатори. Те разтваряли обвивката на какаовото зърно и подменяли вкусната ядка с глинено топче. Залепвали черупката и смесвали фалшивите зърна с истинските. Заловените измамници получавали само една присъда, отсичане на главата.

Преданията разказват, че когато първите европейски пирати пленили кораб натоварен с какаови зърна, без да познават тяхната размена стойност, ги изхвърлили в морето, защото им приличали на заешки изпражнения.

Според скандинавските легенди, дъщерята на цар Авилда се отказала да се омъжи за датския принц  Алфа, който бил избран от баща й за нейн годвник. Тя се преоблякла в мъжки дрехи и заедно с приятелките си избягала.
Какво щастие, те попаднали на кораб, чийто капитана скоро бил починал. Смелата Авилда била веднага избрана за капитан и цялата весела компания се отправила да пиратства в Балтийско море.
Успеха на пиратите бил толкова голям, че датският цар бил принуден да предприеме някакви мерки. За целта изпратил принц Алфа. Принцът трябвало да се справи най-сетне  с тази паплач от бандити.
Алфа взел пиратския кораб на абордаж. Авилда била поразена от неговата напористост и смелост, както по-късно признала сама. и след всичко това тя се съгласила да стане негова жена.
Каква ирония на съдбата! Нима всеки мъж трябва по този начин да доказва достойствата си? Е все пак това е легенда, но дори и да има частица истина, може би така е било в миналото. Надявам се мъжете днес да са по- изобретатекни в представянето си и по-мъдри при  избора и женитбата си