Адаме, ликувай, роди се Спасителят в пещера, а не в царски дворец. Словослави Го.
Потомъкът Давидов разчупи проклятието. Роди се истинското Слънце, изгря Светлината, за да освободи людете от тиранията на греха.
Спасител се роди, Бог Го изпрати на земята, за да станем по-добри и да се обичаме като братя
Жива вода прелива от Него. Ако си жаден пий до насита, но знай, че пиеш ли веднъж от нея започваш да обичаш всички хора и желаеш да им помогнеш да излязат от мрака и да открият светлината.
Така невидимата светлина на този извор от небесата за нас се преврърна във вечен живот.
Чуите ангелите пеят:
– Днес е свято тържество, Спасител се роди. Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Радвайте се  и се веселете, защото Бог дойде сред нас!

Хора, които се плашат в тъмни пещери, както и тези, които страдат от клаустрофобия, и тежки пристъпи на виене на свят при висока надморска височина, едва ли ще харесат това необичайно забавление, разположен в малък уелски град. Тези, които нямат посочените по-горе проблеми, когато могат, трябва да посетят най-големия батут в света, който се намира под земята.
Bounce Below е невероятна атракция. Това е огромна мрежа с батут и пързалка, опънати в изоставена мина, разположена в Северен Уелс.
Необичайното приказно място става още по-тайнствено и красиво, благодарение на зашеметяващото светлинно шоу.
На посетителите се предоставя уникалната възможност да поскачат и да се повеселят на гигантски транплин под земята, обиколен от уникална декорация и светлината на неонови лампи.
Това вълнуващо забавление определено ще остави много приятни емоции и впечатления.

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Един човек нямал мир даже и в манастира. Много често изпадал в гняв.
Веднъж си казал:
– Ще се махна и ще отида да живея в някоя пещера. Ще бъда сам ще се успокоя и гневът ще ме напусне.
Както казал така и направил. Заселил се сам в една отдалечена пещера, високо в планината.
Един ден напълнил съда си с вода от извора и се прибрал, но когато сложил съда на земята, не било равно мястото и той се търкулна, а водата се разляла. Човекът се ядосал, треснал празния съд в земята и той се счупил.
Когато дошъл на себе си, си казал:
– Ето отново се ядосах, а живея сам. Ще ида между хората и ще потърся помощ от Бога, за да се отърва от гнева си.

Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.