Последната работа на известният архитект Гауди е  Casa Mila или известен като „Ла Педрера“ – „скална пещера“.  Защо се нарича така? Каменна пещера звучи непривлекателно и необичайно. Това име се дължи на ексцентричността на структурата, която има шест светлинни кладенци и два вътрешни двора.
В какво се състои оригиналността?
Първо, криволинейния план на строежа. Първоначалната идея на Гауди била да направи криволинейни форми за всяка ограда, но после си е променил мнението и направил от тях многоъгълни линии, които контрастират с вълнообразната фасада.
Второ, вътре в дома, Гауди използва най-новите конструктивни решения като: отсъствие на носещи стени, припокриване на подържащите колони и външните стени, балконите играят голяма роля в конструкцията, аркади подържат покрива на зданието.
Ако се издигнем над покрива над този дом, то ще попаднем на тераса, от която можем да се насладим на каменен зоопарка състоящ се от загадъчни животни, цъфтящи градини, вити стълби и шахти. Темата на декора включва 3 основни идеи: пещера, подводна среда и море.
Гауди много се гордее със своето творение и го описва така: „…Ъглите изчезват и материята величествено се представя в астрална закръгленост, слънцето идва от четирите страни, и се получава усещане за рая…“
Вътре в къщата, можете да посетите музея, посветен на творенията на Гауди.
Емоциите получени при посещението на дома не отстъпват на тези при други екстравагантни постройки.

В австрийския Грац има нова атракция – Рождествена  сцена направена от лед.

Височината на пещерата е пет метра. В нея има от всички традиционни символи, свързани с историята на Рождество.

В Грац е станало традиция претворяването на огромната пещера от лед преди самия празник. В началото на 1996 г. преди зимните празници в града се появява ледена композиция.  Сега тя  се е превърнала в популярна туристическа атракция.

В столицата идват всяка година около 700 хиляди души, за да видите фигурите на Дева Мария, бебето Исус, Йосиф и  влъхвите, направени от лед в човешки ръст.

Животинският свят в Нова Зеландия удивлява с разнообразието от безкрилите си насекоми. Особено интересно е гигантското насекомо Deinacrida heteracantha. То се смята за най-тежкото насекомо в света.
Рекордът принадлежи на самка, чиято дължина  достига 10 сантиметра, а теглото й 71 грама, но това се отнася за бременна самка.
Обикновено този вид насекоми тежат около 20-39 грама.
На какво се дължат големите размери на тези насекоми? Те са „живи изкопаеми“. Навярно имат много древен произход, Те са били в района на Нова Зеландия още преди да стане изолиран архипелаг.
Практически всички са безкрили. Външно те приличат на голям кафяв скакалец, но задните им крака са уголемени и покрити с огромни шипове. Когато се защитава, насекомото ги изнасят отпред и се опитва да нарани противника си.
Това насекомо добре се адаптира към всяка среда, независимо дали това е гора, поле, пещера, земя или горски парк. Те водят нощен живот. Повечето от тях са хищници, но някои от тях се хранят с лишеи, листа, цветя и плодове.
Тези насекоми допринасят значително за развитието на флората на Нова Зеландия, като участват активно в разпространението на семена от местни растения, които отделят след ядене на плодовете им.
Половата им зрялост настъпва на шест месеца. Женската снася веднъж около 200-300 яйца, а след това умира.
Днес значително е намалял броя на тези насекоми. Основната причина са бозайниците и гризачите доведени тук на острова от човека.

Израелски геолози са открили на територията на Ерусалим подземни води, които се намират на дълбочина 75 метра около сградата на Центъра на конгресите.

Работниците, които прокарвали железопътната линия между Ерусалим и Тел Авив първи се натъкнали на пещера с голямо количество вода.

Професор Амос Фрумкин смята, че това водохранилище е възникнало вследствие на проникване на повърхностни води под земята и разтваряне на околните варовикови скали.

Професорът е убеден, че подземен резервоар трябва да се запази, без да правят компромиси в полза на различни проекти за развитие на инфраструктурата.

Малцина са хората, които са дръзнали да се озоват в сърцето на Каракум. За това място навярно сте чели или слушали.. Хората го наричат „Порта на ада“. Бихме могли да го оприличим като седмия кръг на ада от „Божествената комедия“ на Данте Алигиери.

Всъщност това е дълбок, бълващ огнени пламъци кратер, широк 70 метра, който през последните 35 години непрекъснато се възпламенява.

Това явление е започнало през 1971 година, когато група геолози пуснали сонда за проучване на евентуални залежи на природен газ.

Внезапно сондата пропаднала. Оказало се, че тя е пробила  подземна пещера, образувайки шахта, широка 60-метра и дълбока 20 метра. Тя била богата на природен газ, който изтичал в атмосферата.

Тогава се зародила  идеята,  газът да бъде задържан в кратера и изгорен.

Кратерът бил подпален. От тогава до днес огромната шахта продължава да гори и няма никакви признаци за изгасване.

Тази част от пустинята се е превърнала в туристическа атракция. В близост  се появило малко селце. Днес в него живеят около 350 жители, които водят полуномадски начин на живот и често лагеруват в близост до огнения кратер.